BG Top
BGtop
Log in

I forgot my password

Our team
Sophia BelovaAdministrator
Natalya BelovaAdministrator
Kazimir YakovlevAdministrator
Nikolay Romanoff.Administrator
Katia PetrovaAdministrator
Who is online?
In total there are 2 users online :: 0 Registered, 0 Hidden and 2 Guests :: 1 Bot

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 73 on Tue 17 Jan 2017, 10:59 pm

Болшой театър

View previous topic View next topic Go down

Болшой театър

Post by Катя Петрова on Fri 30 Dec 2016, 10:16 pm


Залата на Болшой театър
avatar
Катя Петрова
Admin
Admin

Posts : 61
Join date : 2014-08-03

https://onlinebookwormblog.wordpress.com

Back to top Go down

Re: Болшой театър

Post by Нина Николаева on Thu 19 Jan 2017, 11:26 pm

Не ме разбирайте погрешно. Нина обичаше театъра! Наслаждаваше се на всякакъв вид изкуство, а точно това беше нещо, което бе споделяла с баща си. Двамата седяха на същото това балконче, което бе собственост на семейството й от години. Беше идвала тук както с него, така и с баба си, но сега беше сама и брутално отегчена.
Главната актриса преиграваше и това не й позволяваше да оцени историята, която се опитваха да разкажат. Колкото и красива да е една картина в ума на художника, ако не може да я нарисува, то тя не струва нищо. Същото беше и с пиесата тази вечер, за която Николаева имаше прекалено големи очаквания. Беше се издокарала значително по този повод, но вече осъзнаваше, че никое от усилията й тази вечер не си заслужаваше.
Стана тихо и отиде до завесата на балкончета, а от другата страна стоеше едно от момчетата й. Прошепна нещо в ухото му, след което той кимна и бързо тръгна на някъде. Нямаше да издържи до края, ако не изпиеше нещо тежко алкохолно, но тъй като нямаше никакви планове за вечерта, все още не бе решила да си ходи. След чашка две може би щеше да се отегчи достатъчно, за да измисли нещо далеч по-забавно.

Spoiler:
avatar
Нина Николаева

Posts : 146
Join date : 2014-06-29

Back to top Go down

Re: Болшой театър

Post by Антон Черкаски on Fri 20 Jan 2017, 12:10 am

Трудно е човек да си върши работата с това момиче. Иди на открито, излез да те виждам. Не, тя избираше разни странни места, за да не мога да я видя. Не, тя трябваше да се завре в театър. Кой днес ходи на театър?
Натикан в смокинг и с папионка, се чувствах като затворник в собствената си кожа. Реших да пренебрегна някой неща и направо да действам. Напуснах мястото си и потърсих балкона на Нина по определения за това начин - като се придвижих по коридора. Приглушеното осветление и покритите с кадифе стени бяха доста приятни, защото заглушаваха шумовете, дори от стъпките ми. Стигнах до съответния балкон и спрях до завесата. Надникнах през завесата спокойно и мярнах гърба на Нина. Дори от тук си личеше, че не е в настроение. Позата ѝ беше направо отегчена. Погледнах назад, за да се ориентирам къде са момчетата, които я пазят. За да не превръщам нещата в неприятности, аз просто си оправих папионката, прокарах длани от двете страни на главата си и се вмъкнах вътре.
Гласовете на актьорите, примесени с лека музика от оркестъра трябваше да създават настроение. Аз обаче не бях в никакво настроение, беше ми писнало да се надбягвам с Нина нагоре-надолу. Настаних се на едно от местата около стол от нея и се отпуснах назад с напълно пренебрежителен вид. Нямах намерение да си протягам врата от далеч и да гледам какво прави. Имаше разлика между шпионин и столкър, за това предпочетох да приличам на нахалник, от колкото да си позволя да я изтърва.
- Добър вечер - кимнах лекичко и припряно погледнах към сцената, сякаш съм погълнат от Шекспировия "Цимбелин". Естествено, тресни момчета в женски дрехи, шибан британски травестит такъв...
avatar
Антон Черкаски

Posts : 26
Join date : 2017-01-18

Back to top Go down

Re: Болшой театър

Post by Нина Николаева on Fri 20 Jan 2017, 12:28 am

Изненадата се изписа на лицето й, но Нина въобще не се притесни. Очакваше момчето с някакво питие, но вместо това получи нещо съвсем различно, което все още не знаеше как да приеме. Въпреки това се усмихна и спусна погледа си по цялото му тяло, наслаждавайки се на всеки детайл. Харесваше елегантните мъже и макар да не смяташе да му го признава, елегантността му подхождаше.
- Добра да е – отговори му мило тя и върна погледа си към сцената – Как ти се струва представлението.
Не знаеше защо го попита. Имаше възможност той да не разбира нищо от подобно изкуство, но някак си й се искаше някой да сподели нейното мнение. А и ако му беше достатъчно интересно, сигурно въобще нямаше да я посети, макар и все още да не разбираше как я беше забелязал. Може би се бяха засекли на входа и Николаева въобще не беше обърнала внимание на това, но по-късно щеше да разбере.
- Госпожице? – чу объркания глас на охранителя си и побърза да го успокои.
- Той е гост – отсече кратко, без да му дава каквито и да е обяснения, като взе чакаша от ръката му и кимна към завесата – Остави ни сами!
Момчето кимна и веднага изпълни заповедта й, а Нина пое сламчицата между устните си и пробва прозрачната течност. Джин със спрайт. Точно така го обичаше – с нещо сладко и повече алкохол. Не знаеше дали и щеше да се хареса на новата й дружка, но не пропусна да попита.
- Искаш ли? – и му подаде чашата, когато осъзна колко далеч беше седнал – Какво? Да не би да те е страх от мен?
avatar
Нина Николаева

Posts : 146
Join date : 2014-06-29

Back to top Go down

Re: Болшой театър

Post by Антон Черкаски on Fri 20 Jan 2017, 12:47 am

Уви, бях прекалено близо. На ум се проклех, че не намерих друг начин да я следя, после реших да играя по правилата. Беше ясно като бял ден, че дори да ме беше познала от онази вечер, това сега нямаше значение.
Насилих се да отделя очи от сцената, за да изглеждам колкото се може по-автентичен и погледнах дамата с вид, сякаш току-щп съм забелязал, че има някого. Понечих дори да се направя на интересен и да мрънкам, против алкохола, с надежда,ч е така няма да ме познае. А даже и да го направи - какво? Много ясно какво, чакаше ме същото, което стана с момчето с ножа от последния път, когато ме беше видяла. Честно, по-скоро трябваше да я махна от уравнението. Можех просто да ѝ светя маслото още тук. Брат ѝ щеше да е дори по-лесен. Ако се направех на частен детектив и разследвах смъртта на сестра му, щях да имам всичкото време на света да задвижа плановете на Белов.
- Моля? А, гранд мерси!
avatar
Антон Черкаски

Posts : 26
Join date : 2017-01-18

Back to top Go down

Re: Болшой театър

Post by Нина Николаева on Fri 20 Jan 2017, 9:15 pm

Наблюдаваше го с интерес, докато опитваше питието й, като дори си позволи да му се усмихне. Радваше се, че тази вечер нямаше да го раздава стар пияница, поне не и по онзи начин, по който бе играл при последната им среща. Забавлява се, но най-много се забавляваше за негова сметка, а така като го гледаше сега, може би щеше да е по-приятно да се позабавлява с него. Мисълта накара усмивката й да стане много по-лоша, отколкото трябваше.
- Каква роля ще играеш днес? – попита най-накрая тя, победена от собственото си любопитство.
Погледна празния стол до себе си и се зачуди защо беше избрал другия. Тази мисъл не й даваше мира, но след като той не пожела да й отговори сам, предпочиташе да не го притиска повече. Рано или късно щеше да разбере, но сега нямаше да губи повече време. Стана и леко приглади роклята си, като се приближи спокойно, сядайки максимално близо до непознатия.
- А всъщност … каква роля мислиш, че аз трябва да играя?
Тонът й беше тих, погледа й закачлив, усмивката й игрива, парфюмът й подканващ. Нина определено се имаше за добра актриса и нямаше нищо против да му покаже способностите си.
avatar
Нина Николаева

Posts : 146
Join date : 2014-06-29

Back to top Go down

Re: Болшой театър

Post by Антон Черкаски on Fri 20 Jan 2017, 9:41 pm

Подържах чашата с вид на озадачен пияница. Имаше начин да се измъкна, но можеше и да я ядоса. Което пак нямаше да е толкова зле. Трябваше да изградя ясно образа си. Попримигах известно време с вид на леко разсеян гений, и най-накрая притеснено взех да се обяснявам.
- Ооо, много си извинявам, не ви познах.
Лискан остатъка от водката в гърлото си за да спечеля няколко ценни секунди и се насочих към следващата си задача - да съм съвършения загубеняк. Щеше да изисква известни усилия и но непременно щеше да свърши работа.
- Извинявам се отново, но трябва да ме разберете, това беше роля.
Облизах устни и се усмихнах широко и глупаво, за да замажа положението. Признава,, че доста преигравах, но така можех да отклоня вниманието ѝ възможно най-скоро от себе си. Макар че езикът на тялото ѝ да казваше нещо съвсем друго. Беше си направо очевидно какво казва, но Белов неми плащаше за това.
- Вижте, аз съм актьор, работя в Шантарския театър, дойдох да се видя с един познат. Иполит Матвеевич, сега дори играе, погледнете.
Посочих сцената където Матвеевич, заслужил артист се пенеше.
- Въпросът е, че аз... ами излезнах да се разходя и попаднах на вас и вашите приятели. Признавам си, беше малко глупава шега, но, за да бъда напълно честен, не очаквах да среща толкова млада дама на театрална постановка. Дори не мислех,ч е ще ви видя отново.
avatar
Антон Черкаски

Posts : 26
Join date : 2017-01-18

Back to top Go down

Re: Болшой театър

Post by Нина Николаева on Fri 20 Jan 2017, 10:49 pm

Започваше малко да се ядосва. Обиждаше я с този смешен начин да се измъкне. Нина не се имаше за чак толкова глупава и някак си не й хареса факта, че той мислеше този номер за успешен. Беше ясно, че го е познала и абсолютно никаква случайност, че той се оказа на собствената й тераса. Можеше да ги играе тия номера с някой друг, но на нея въобще не й беше до тях и не възнамеряваше да търпи наглостта му.
- Дмитрий! Гостът ми е готов да си ходи.
Нямаше нищо против компанията му и щеше да се радва, ако разговора беше протекъл по различен начин, но Николаева не обичаше да я лъжат открито и така неуспешно в очите. И все пак запази самообладание и го изгони по възможно най-културния начин, съобразявайки се и с мястото, в което се намираха. Малката беше някоя тук, имаше репутация да пази и не възнамеряваше да се държи като дивачка.
Момчето на Нина застана до непознатия и настоятелно го погледна в очите, очаквайки от него да напусне терасата. Не използва никаква физическа намеса, тъй като той също знаеше кога и как да се държи с „гостите“ й. И все пак, факта че беше търпелив човек, не означаваше, че няма да се намеси, ако нещата не се случваха така, както ги искаше шефката му.
avatar
Нина Николаева

Posts : 146
Join date : 2014-06-29

Back to top Go down

Re: Болшой театър

Post by Антон Черкаски on Fri 20 Jan 2017, 11:06 pm

Погледнах нагоре и се усмихнах притеснено, но и престорено на охранителя. Беше доста добро спасяване. Освен това ми даваше храна за размисъл. Нина беше от момичетата, които ще идат на театър, след това ще идат да се насвяткат с водка и по-сериозни вещества в парка, след това да заповядат на горилите си да напердашат човек, само защото е извадил нож в нейно присъствие пред човек, който лъжеше че има общо с пичовете наоколо.
Вдигнах рамене и се изправих оставяйки недопитата чаша обратно на мястото ѝ. Поклоних се леко на Нина, кимнах на Димитринчо и без дори да се смутя се обърнах и напуснах балкона. Нещата обаче се оплитаха твърде бързо. Основният проблем си оставаше това, че ме беше запомнила. Изобщо не ми се искаше да се бръсна или да променям външността си. Другото нещо, което не исках да става, беше да откажа задачата на Белов. Хора като него не понасяха провал на подчинените си добре. Не се страхувах какво може да ми направи, а от вниманието, което щеше да привлече над мен. Дори извън ФСБ, аз не бях напълно извън предишната си работа, трябваше да мисля за това в движение и да съм сигурен, че нищо няма да достигне до бившите ми шефове, които пък в последствие да дойдат да ме питат - какви ги върша тук.
Излязох в мрачния коридор и се отправих навън. Трябваше да бъда предпазлив и внимателен. Нина може би искаше да ме привлече на своя страна. Можеше да флиртува наистина. И двете бяха опасни. Ако ме забълбукваше и се опитваше да ме накара да се отпусна, това значеше ли, че подозира, дори малко, че съм пратен от някого? Дали нямаше намерение да ме вербува да я снабдявам с информация за Белов? Или щеше да изцеди от мен каквото знаеше, после да ме простреля в коляното и да остави момчетата ѝ да ме натрошат на ситно и да ме пуснат в реката? А дали не искаше наистина да се... опознаем? Неее, беше много млада, а аз приличах на нещо средно между учител по физика и дърт сваляч от Б-филм от САЩ. А и денят, когато повярвам, че момиче, едва излязло от двадесетте си пада по мен искрено, ще ида да чета Набоков.
avatar
Антон Черкаски

Posts : 26
Join date : 2017-01-18

Back to top Go down

Re: Болшой театър

Post by Нина Николаева on Fri 20 Jan 2017, 11:26 pm

Търпеливо го изчака да излезе, като остана доста изненадана от факта, че не се опита да й подметне още някоя лъжа или каквато и да е дума. Очевидно се беше изчерпал или най-накрая осъзна, че Нина не беше склонна да повярва на глупостите му. Но това не беше от чак такова значение. Сега я интересуваха други неща, които щеше да научи. Дано поне това да станеше по лесния начин.
- Остани! – настоя малката и момчето изчака, преди да излезе отново в коридора – Звънни на Ваня и му кажи да го спре! Отиди да му помогнеш – решението беше внезапно, но вече взето – Кажете му, че го моля да ме изчака в колата, а ако не иска, го накарайте да влезе.
Все още гледаше представлението, затова й се наложи да се обърне, за да разбере дали охранителя я разбираше. Както винаги той само кимна, но за разлика от друг път, Николаева му се усмихна. Настроението й рязко се беше повишило и се надяваше непознатия да не я ядоса отново, защото едва ли щеше да я хареса тогава.
- Искам ви тримата пред входа след петнадесет минути – след като най-накрая се разбраха, момчето се обърна и понечи да си тръгне, но Нина го спря за последно – Дмитрий! Внимавай с лицето му! Харесва ми.
avatar
Нина Николаева

Posts : 146
Join date : 2014-06-29

Back to top Go down

Re: Болшой театър

Post by Антон Черкаски on Fri 20 Jan 2017, 11:44 pm

Нещата не се наредиха чак толкова добре. Действах прекалено лошо и импулсивно, дори за себе си. Истината беше че подцених дамата. Очаквах да е въздухарка, която да си зяпа представлението и дори да задреме, гледайки три часовата постановка на Три Сестри. Сериозно, ако имах повече време, щях да измисля нещо по-добро. Дори можеше да посегна на далеч по-прилична тема. Можеше да кажа, че си падам по момичета с тооолкова широки интереси - от класически театър до пушене на трева по градинките. Можеш да го наречеш, почти Лолитова забежка. Но какво пък, можеше да е по-зле.
Понечих да си намеря място в един от другите ложи, за да мога да я гледам от високо. Имах си бръмбар за палтото ѝ. Нямаше да е лесно да го сложа, особено щом ме спипа. И особено след като видях, че тоя номер не мина. Сега трябваше да се отдалеча и да ѝ дам време да ме забрави. Освен ако не се появя отново и не започна да я тормозя с манията за преследване, тактика, която бях вече убеден, че нямаше да свърши работа.
Намерих си мястото, понечих да си седна и вдигнах очи нагоре да потърся балкона на Нина (да не съм чул и една шега за бюстове). Тогава, за мое дълбоко учудване, ме пипнаха за рамото. Беше Дима, пазачът ѝ. Погледнах го въпросително. Той ме погледна в отговор. И всичко стана като в онази песен - Ти не продума, ни една дума, от твоя поглед, всичко разбрах.
Вдигнах се и последвах мъжа. Той пък ме пусна напред. Първо се насочих обратно към ложата на Нина, но вместо това, той деликатно, но твърдо ме пипна за лакътя и ме насочи на далеч. Дали не ме изхвърляха? Или щях да последвам примера на Митьо от предишната вечер и да ме подредят по правилата на играта?
Излязохме на вън и студеният въздух облъхна лицето ми. Втори грамадан се присъедини към първия и двамата ме "поканиха" в нещо като джип, но по-скоро приличаше на къща на колела. Настаних се на седалката, но не се притесних. Дори ми харесваше. Двамата бяха прекалено близо. Дори най-тренираните не можеха да се бият в тесни пространства. По-скоро щеше да зависи, кой е човека, който ще удари пръв. Особено ако знаеше къде да удари...
avatar
Антон Черкаски

Posts : 26
Join date : 2017-01-18

Back to top Go down

Re: Болшой театър

Post by Нина Николаева on Sat 21 Jan 2017, 12:19 am

Щеше да е хубаво ако не започват боя, преди Нина да дойде или след това. Щеше да е хубаво въобще да не се захващат с подобни начинания, затова и момичето остана безкрайно доволно, когато видя колата спокойно паркирана пред входа. Не се чуваше и звук от нея, а щом се приближи, Димитрий слезе от задната седалка, помогна й да се качи на мястото му, настанявайки се до госта, а самият той отиде от пред при колегата си.
- Радвам се, че си приел поканата ми – каза мило тя, въпреки че го беше оставила без избор, но все пак се радваше, че не се е нуждаел от убеждение.
- Госпожице? – подсети я Ваня, който седеше зад волана и чакаше инструкции.
- Още не съм решила – отряза го тя и след като видя, че момчето не предприе никакво действие, тя го направи – Просто карай!
Отпусна се спокойно на седалката, като се обърна към непознатия и просто го погледна. Не знаеше какво очаква от него и дали въобще очакваше нещо, но не спря да го наблюдава. Не знаеше с какво да започне, а и очевидно за никъде не бързаше, така че щеше да остави първите думи на него. И без това беше доста бъбрив.
avatar
Нина Николаева

Posts : 146
Join date : 2014-06-29

Back to top Go down

Re: Болшой театър

Post by Антон Черкаски on Sat 21 Jan 2017, 12:39 am

Запазих спокойствие, по две причини. Първата беше най-ясна - нямах представа какво иска от мен. Втората беше, че и двамата очаквахме да не става нужда да се говори. Погледнах я небрежно, напълно съзнавайки,ч е тя вярваше, че командва положението. Само че никой не го контролираше. И двамата се спускахме по наклона. Тя вероятно щеше да се почувства подразнена от нещо дребно и щеше да заповяда на горилчовците си да ме изкарат и държат, докато си изкара яда на мен, после да остави останалото на тях. Можеше да стане, сигурно щеше да стане.
Ако се опитат да ме бият, имах сериозен шанс да извадя пистолета на поне един от тях. Три куршума щяха да са ми повече от достатъчни. Щях да приключа задачата си в някоя горичка, а те дори щяха да ме закарат до там. Голям купон се очертаваше. За съжаление, подобни действия само щяха да намалят времето ми. Белов ми плащаше за време, а не за свършена работа. Просто без Нина, моите средства щяха да свършат още преди да съм се върнал в Шантарск.
- На какво дължа целта на тази малка екскурзия? Предполагам, че това няма да е толкова трудно. Освен ако това не е отвличане, но ще се разочаровате, да научите, че почти нямам пари.
Дори наетото ми временно апартаментче нямаше да отрече липсата ми на финансови средства. Дори нямаше да си струва да ме претърсват.
avatar
Антон Черкаски

Posts : 26
Join date : 2017-01-18

Back to top Go down

Re: Болшой театър

Post by Нина Николаева on Sat 21 Jan 2017, 12:22 pm

Тук не ставаше въпрос за пари и както Нина го знаеше, така и той го разбираше, независимо на какъв се правеше. Точно в момента не можеше да каже, че изглежда беден … не и в този костюм, но едва ли някой би могъл да си помисли, че на малката й липсваха пари. Не беше само до дрехите. Може би и начина, по който се държеше с хората подсказваше за финансовите й възможности, но както казахме не ставаше въпрос за пари и нямаше смисъл да се дълбае в тази тема.
- Нека кажем, че просто искам да те опозная – подметна тя, като потърси някаква одобрителна реакция, но тази вечер не беше чак толкова търпелива – Какво ще кажеш? Би ли могъл да спреш да се правиш на глупав и … - погледа й се спусна по гърдите му, бавно надолу, огледа го внимателно, като накрая се върна на топлите му очи – И може би ще успеем да си изкараме приятно вечерта?
Все още имаше нещо закачливо в тона й, както и в усмивката, но Николаева не беше сигурна до къде щеше да продължи тази игра. Ролите й бяха приятни, макар че той не бе подбрал достатъчно внимателно неговата. Не му отиваше да играе идиот или пияница. Искаше й се да го види в някаква по-ясна и истинска светлина.
avatar
Нина Николаева

Posts : 146
Join date : 2014-06-29

Back to top Go down

Re: Болшой театър

Post by Антон Черкаски on Sat 21 Jan 2017, 1:00 pm

Втренчих се в нея мълчаливо и малко озадачен. Изглеждаше сякаш флиртува с мен, но аз не се хващах. Когато бях малък, гледах филмите за Джеймс Бонд, когато Шон Конъри още беше красавец. Обаче, когато ме взеха в академията за разузнавачи, ми набих в главата, че тия неща не са изобщо верни и че ако жена се заинтересува особено от теб прекалено много по време на задача... може да е контра-разузнавач, която ще използва най-простичкия начин да свали гарда ти - да те омотае в чаршафи и докато не гледаш или докато хъркаш - да ти изтегли всички доказателства, нужни за да дойдат и да те спипат.
Обаче вече не работех за правителството, нямах работа със толкова професионални хора. Освен това, ако имаше подобно нещо, нямаше да си играе с мен. За това преглътнах леко и наклоних глава:
- Извинявам се за това. Беше ненужно усложнение от моя страна. Не искам обаче да оставате с грешно впечатление.
Отпуснах се назад и показах със всеки начин на тялото си, че не крия нищо. Една стъпка напред....
- НО съгласете се, че никой мъж на моята възраст не би трябвало да се заседява около момиче, което е срещнал в парка. Но се надявах да ви наблюдавам. Не очаквах обаче да ме познаете. Предполагам, че по-скоро ви приличам на дърт мръсник, който се влачи след млади момичета.
Добре, можех да мина в другата посока. Част по част щях да напредвам и да показвам малко по малко повече от себе си. Дребно и невзрачно нещо, може би нещо скрито. Каже нещо интимно, за да изглеждаш искрен, докато действителността остане друга.
- Но ви уверявам, че това беше слабостта на моя пол. И отново прося извинение.
avatar
Антон Черкаски

Posts : 26
Join date : 2017-01-18

Back to top Go down

Re: Болшой театър

Post by Нина Николаева on Sat 21 Jan 2017, 1:25 pm

Тъкмо си помисли, че нещата тръгнаха на добре, когато той отново я вцепени със … ами не можеше да го опише. Не, определено не го беше помислила за „дърт мръсник“, но след като го спомена, желанието й да го докосне драстично намаля. Израза му беше изключително груб и това успя да я отрезви. Беше се омаяла от чаровните черти на лицето му, но след като го изръси така, я накара да се ядоса на самата себе си, че изпита какъвто и да е интерес към него.
- Ти някога говорил ли си с дама? – попита възмутена тя, но в очите й се четеше гняв – Не, не ми приличаш на дърт мръсник – започна да се ядосва още повече и това можеше да се усети – За мен си просто невъзпитан мъж, който сипе куп глупости, за да ме отблъсне и да ти кажа честно, доста добре се справяш. Но повярвай ми, би предпочел да те харесвам и сама да се занимавам с теб, отколкото да те оставя на тях.
Нина кимна към предната седалка и въпреки, че момчетата се държаха така, сякаш нищо не се случва, много добре чуваха и разбираха. Можеше да се включат по всяко време, но докато тя не кажеше тежката си дума, никой нямаше да предприеме действие.
- Хайде да започнем от начало – каза настоятелно тя, като се вгледа сериозно в очите му – Кой си ти и какво искаш от мен?
avatar
Нина Николаева

Posts : 146
Join date : 2014-06-29

Back to top Go down

Re: Болшой театър

Post by Антон Черкаски on Sat 21 Jan 2017, 1:52 pm

Вдигнах рамене. Име? Защо да лъжа? Можеше да научи името ми от местонахождението ми. Освен това беше напълно възможно да знае нещо за мен вече. Ако не друго поне щях да запаля в нея малко чувства на параноя. Не бях толкова отчаян, че да умра на поста си. За това преминах в ново начинание.
- Името ми е Антон, приятно ми е да се запознаем. Не се притеснявайте, не говорех сериозно.
Усмихнах се широко и погледнах към дебелите вратове на момчетата на предните седалки. Беше си забавно да премина в тази група. Наведох се напред и прошепнах:
- Предпочитах да лъжа, от колкото да кажа какво имам на ум. НО ще опитам така. Знаеш ли защо реших да се присъединя към групата ти в парка? Чиста случайност. Защо се престорих на пиян? За да ми е по-забавно да ви наблюдавам.
Втренчих се право в очите ѝ и се постарах да изглеждам колкото може по-чаровен .
- Има едно нещо, което харесвам повече от това да пия. И това е... опасността. Например - когато твоя приятел извади нож, можеше и да му го отнема. Можеше и да ме наръга. Днес седнах при теб - можех да ме изпъдиш, можеше и да кажеш на човека до теб да ме пречука. Но повярвай ми, всичко е за предпочитане пред това.
Махнах пренебрежително към костюма си.
- Скучно ми е. Понякога участвам в сбивания, просто за да ми се раздвижи малко кръвта. НО не очаквах да ме познаеш, наистина...
avatar
Антон Черкаски

Posts : 26
Join date : 2017-01-18

Back to top Go down

Re: Болшой театър

Post by Нина Николаева on Sun 22 Jan 2017, 3:51 pm

Не пропусна да събере сърдито вежди. Отговора му не й допадна, не особено, но поне беше някакво начало и щеше да му даде възможност, да подкрепи думите си.
- Отиваме във вилата – каза тя на шофьора, който веднага смени посоката, без да каже и дума – А на теб Антон … бих ти препоръчала да не ме подценяваш повече.
Нямаше смисъл да го заплашва, тъй като той едва ли знаеше на какво е способна, но все пак не й беше приятно, когато хората я мислеха за толкова глупава. Лесно беше запомнила лицето му, въпреки не напълно трезвото си състояние онази вечер. Не мислеше, че ще го види отново, дори не предполагаше, че интереса му пада точно върху нея, но вече беше убедена.
- Кажи ми – подхвана отново тя, позволявайки на усмивката й да се върне – Какво друго правиш, когато ти е скучно?
Нямаше да е зле, ако разбереше колкото се може повече за него още от сега. Николаева обичаше изненадите и все пак й се струваше, че нямаше да й хареса толкова много, ако той я хванеше неподготвена. Имаше нещо мистериозно в него, което както й харесваше, така и леко я притесняваше. Тя самата обичаше да поема рискове, но не винаги можеше да си позволи този лукс.
- Аз скучна ли съм ти?
avatar
Нина Николаева

Posts : 146
Join date : 2014-06-29

Back to top Go down

Re: Болшой театър

Post by Антон Черкаски on Sun 22 Jan 2017, 6:44 pm

Добре, за момента спечелих малко време. Може би ми вярваше, може би смяташе, че съм прекалено тъп и просто ме води за носа. Беше нещо като танц, напред-назад. Когато ми утърваше, аз правех каквото иска тя, после обратното. може би бях прекалено пренебрежителен или мелодраматичен. Трябваше да се оправят нещата постепенно, а аз се изнервях вече. Вдигнах рамене и се напрегнах. Преди всичко - отивахме където иска тя. А това ме притесняваше сериозно. НА нейна територия. Момчето, което напердаши беше на открито и само му хвърли няколко пестници. А мен ме водеше във вилата. Или беше навита да ме заведе у дома, за да се позабавлява с увъртанията ми. Или просто искаше да съм близо до мястото, където щеше да е по-лесно да ме бутнат и скрият трупа ми с бетон.
- Преди време започнах да работя в театри на свободна практика. Спечелих прилични пари и се запознах с възрастна дама, която ме спонсорираше за около година. Тогава открих, че имам това... привличане към опасности. Не говоря за празни неща като така наречените екстремни спортове, където ти дават тон екипировка и се чувстваш по-удобно колкото вкъщи. Исках просто да се завра където има нещо по-опасно. Вярно, не очаквах да стигна до тук.
Махнах спокойно към интериора на джипа с широк жест.
- Мислех, че мога най-много да си изпрося боя и да разменя по някое круше с някой пияндурник в парка. Даже като твоя приятел извади нож реших, че ще е дори по-интересно... Но не съжалявам, че го спря. Не мисля обаче, че беше просто някакъв вид милост. По-скоро беше нещо друго. За това се надявах да ви срещна групата пак в парка. НО днес те видях в театъра. От мястото ми е трудно да се каже, за това реших да говоря с Вас направо. Или поне да ви огледам. И сега съм тук. Може би ще е забавно да видим колко далеч ще стигнем?
avatar
Антон Черкаски

Posts : 26
Join date : 2017-01-18

Back to top Go down

Re: Болшой театър

Post by Sponsored content


Sponsored content


Back to top Go down

View previous topic View next topic Back to top


 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum