BG Top
BGtop
Log in

I forgot my password

Our team
Sophia BelovaAdministrator
Natalya BelovaAdministrator
Kazimir YakovlevAdministrator
Nikolay Romanoff.Administrator
Katia PetrovaAdministrator
Who is online?
In total there are 2 users online :: 0 Registered, 0 Hidden and 2 Guests

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 73 on Tue 17 Jan 2017, 10:59 pm

and our people talk to me, but nothing ever hits.

View previous topic View next topic Go down

and our people talk to me, but nothing ever hits.

Post by tatyana. on Tue 17 Jan 2017, 10:50 pm





My blood is a flood of rubies,
precious stones
It keeps my veins hot,
the fires find a home in me
I move through town,
I'm quiet like a fire
And my necklace is a rope,
I tie it and untie it



Всичко започна когато бременното момиче превъртя. Стьопа я забеляза веднага, стоеше насред групичката клиенти, които чакаха отпред, докато отключваше вратите: шестнадесет-седемнадесетгодишна. Коремът й сякаш щеше да се пръсне. Сладка усмивка. Когато видя усмивката й, веднага се сети за съпругата си Настя. Спомни си свежия й лъскав вид когато беше бременна с първото им дете; жизнеността, която беше запазила до късни години, способността да се усмихва дори когато Смъртта се протегна и стисна в мъртва хватка сърцето й.
Томас гледаше момичето и усети как в гърлото му засяда топка, докато дърпаше вратите. Беше обичал жена си, но не му беше приятно да мисли за нея. Не беше от хората, които живеят с миналото и колкото и сладка да изглеждаше малката дама, чувстваше се неловко да я погледне в очите.
Тя, от друга страна, явно нямаше проблем с това. Докато клиентите се точеха покрай него в банката, момичето изчака реда си, после се приближи, усмихна се широко и погледна право в очите му.
- Прекрасна сутрин, нали?
В гласа й имаше безгрижна весела нотка, която казваше: "Аз покорих света". Стьопа избегна погледа на момичето и се взря в небето, което беше синьо като очите на Настя.
- Да, госпожо - отвърна той. - В такава сутрин ми се иска да имах криле.
Нямаше такова желание, но вярваше в учтивостта и думите прозвучаха добре. Почти поетично. Колкото и невероятно да му се стори, усмивката на момичето стана още по-широка докато минаваше покрай него и бръсна с рамо сивата му униформа. Наблюдава я как се заклати до гишето в центъра на салона, грабна едно платежно нареждане и започна да го попълва със замах, сякаш крайният резултат щеше да е достоен да се сложи в рамка. Охранителят осъзна, че не само усмивката й му напомняше за съпругата му. Всичко в нея. Телосложението й, ефирната й червена рокля с презрамки, дългата й буйна като водопад коса, как държеше чантата си, подпряна на хълбока, докато стоеше там, съсредоточила цялото си внимание върху неотложната задача.
Под погледа на Томас момичето леко се извъртя. Той видя, че тя продължаваше да се усмихва. После нещо пробягна в погледа й и усмивката рязко изчезна. Хвана се за огромния корем, залитна назад и извика тихо от болка, платежното изшумоля на пода. Мъжът се приближи до нея и я хвана за раменете, когато тръгна да пада.
- Добре ли сте, госпожо?
- Всъщност се чувствам чудесно - отвърна тя с прелъстяваща усмивка, която се бе появила на младото й лице преди миг.
Това не беше отговорът, който той очакваше. Преди да успее да се замисли, момичето се отскубна и извади ръката си от чантата. Държеше деветмилиметров "Смит енд Уесън". Насочен право към шейсет и три годишния му корем. Сладостта се беше изпарила внезапно, вместо с весела нотка, сега гласът й звучеше грубо и студено:
- На пода! Веднага! Или наистина ще се сдобиеш с криле!
Първоначално Стьопа не можа да повярва. Бременно момиче насочваше оръжие към него. Побъркано бременно момиче, което вече въобще не му напомняше на Настя. Размърда се, усети как старите му кокали пукат, докато правеше това, което му беше наредено. Беше на колене когато видя как момичето измъква специалния корем, за да покаже, че не носи дете в утробата си. Как не се беше досетил? Беше се загледал във всичко друго, но не и в движенията й, а те не бяха на бременна. Глупак!
Тогава Стьопа реши да действа. Без мисъл, без план, само действие. Ръката му откопча пистолета и той го дръпна с рязко движение. Но младото момиче беше по-бързо. Сякаш предугади какво се кани да направи, извъртя се обратно и този път Стьопа се взря право в очите й. И тогава видя всичко, което се криеше зад маската на лицето й. Тъгата и неразбирането, които я преследваха. Беше твърде хубава, за да се нуждае от парите, които искаше да вземе. Имаше нещо повече от това. Миг по-късно от дъха й лъхна на алкохол.
Всичко се случи твърде бързо. Вратите на банката се отвориха и в помещението връхлетя специален екип на ФСБ. Без много усилия успяха да отведат момичето, което започна да крещи нещо неразбираемо. Очевидно пращаше баща си по дяволите. По-късно на всички служителите бе наредено да не говорят за тази случка пред абсолютно никой. Накараха ги да подпишат специални договори, а какво се случи с момичето никой не разбра.


- Татяна е дъщерята на един от шефовете на ФСБ.
- Има проблем с алкохола.
- След развода на родителите й се опитва по всякакъв начин да предизвиква вниманието им.
- Изпращат я в Москва, за да се справи с положението, в което се намира.
- Превръща се в аутсайдер сред познатите си.





tatyana rostova || 22 || ordinary or the nobility || alexandra park


нека името ми бъде сменено с tatyana.
avatar
tatyana.
Ordinary
Ordinary

Posts : 4
Join date : 2016-09-28

Back to top Go down

Re: and our people talk to me, but nothing ever hits.

Post by Nikolay Romanoff. on Tue 17 Jan 2017, 10:53 pm

Много хубав герой heartbeat only for y
Одобрена си, добре дошла и приятно прекарване във форума <3
avatar
Nikolay Romanoff.
Admin
Admin

Posts : 14
Join date : 2016-09-28

Back to top Go down

View previous topic View next topic Back to top

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum