BG Top
BGtop
Log in

I forgot my password

Our team
Sophia BelovaAdministrator
Natalya BelovaAdministrator
Kazimir YakovlevAdministrator
Nikolay Romanoff.Administrator
Katia PetrovaAdministrator
Who is online?
In total there are 3 users online :: 0 Registered, 0 Hidden and 3 Guests

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 73 on Tue 17 Jan 2017, 10:59 pm

to defeat your enemy you must become your enemy / charles & tamara /

View previous topic View next topic Go down

to defeat your enemy you must become your enemy / charles & tamara /

Post by тамара ильина on Wed 18 Jan 2017, 5:12 pm

Московския северняк щипеше бузите й,  а по гъстите й, катранени мигли бяха полепнали снежинки. Едва виждаше в тази виелица, но упорито продължаваше да пори през пресните, синкаво-бели преспи. Дъхът и рисуваше сребрист дух във въздуха. Тротоарите бяха почти пусти – имаше няколко окъснели студенти, които пияно се клатушкаха из неразринатите тротоари, няколко пътници, бързащи за първото метро и една тънка нишка от автомобили, които лениво се движеха по заледения булевард.
След всяка среща с Ленски ставаше все по-трудно. Той все я увещаваше, че това е един от последните пъти, в които се виждат в такава обстановка. Че скоро този кошмар щеше да свърши, че отново щеше да живее нормален живот с ново име в някоя топла страна, където ще намери мъжът на живота си, ще се омъжи и ще има куп деца. Всеки път, колкото и да не й се щеше, плачеше на рамото му. А уж се имаше за силна жена. Не, силните жени не хлипаха призори в мръсни, евтини мотелски стаи.
Погледна часовника на Московския университет, който се издигаше с цялата си Комунистическа достолепност в краката й.  Беше пет и петнайсет сутринта. Фенерите започваха да мъжделеят, някои дори бяха угаснали. Трафикът постепенно започваше да заприличва на машинен ураган. Покрай нея профуча такси и тя побърза да му ментне. Шофьорът я поздрави с притеснителна тютюнджийска кашлица, някакъв стар шансон на Филип Киркоров и мазен, похотлив поглед, който сграбчи голите й, зачервени бедра.
- Крайбрежняя, моля. – делово рече тя и се уви стегнато в пухеното си, бяло палто.
След петнайсет минутно пъшкане и сумтене, съчетано с няколко влажни погледа, от които си личеше, че има лоши намерения към нея, таксиметровият шофьор я стовари невредима пред кафенето на Маша, където винаги закусваше след срещите си с Ленски.
Когато пристъпи прага, вътре миришеше на пирожки с шипков мармалад и липов чай, а Маша, гордо запретнала ръкави, нареждаше витрината.
- Добро утро, Машенька. – ведро изчурулика Тамара и заоглежда вкусотиите. – Дай ми една пирожка и чаша кафе. – добави и се настани на самотната масичка в сгушеното сепаре.
Телефонът й извибрира.
Чарлс:
Будна ли си?
След няколко минутно взиране в дисплея, тя отговори:
Не можах да спя. В момента закусвам в едно кафене.
Последва кратка пауза, след което дописа:
А ти, защо си буден толкова рано?
За няколкото месеца, бе разбрала, че Чарлс обича да си поспива, за разлика от нея. Имаше сутрини, в които трябваше да чака да се събуди чак към девет, за да може да изпие кафето си с него.  А защо ли й пукаше толкова, изобщо? Чарлс беше...
И тя не знаеше какво е той. Трябваше да бъде просто част от планът на Ленски, но..
Ако си гладен, можеш да дойдеш, на Крайбрежняя е.
Отчупи си парченце от парещата пирожка и безсрамно я натъпка в устата си. Беше гладувала три дни, за да може да се побере в роклята си, но не защото бе напълняла, а защото от среднощните тренировки бе качила мускулна маса.
Последите думи, които написа на Чарлс сякаш бяха нейни..
Липсваш ми.
avatar
тамара ильина
ФСБ
ФСБ

Posts : 274
Join date : 2014-12-03

Back to top Go down

Re: to defeat your enemy you must become your enemy / charles & tamara /

Post by Чарлс Дженовезе. on Wed 18 Jan 2017, 5:42 pm

Сутрешните, или по-точно нощните, задачи започваха да ме изнервят. И без това имах малко време за сън, във вечери като снощната, когато не бях лягал - можех да се побъркам. Погледнах часовника и въздъхнах, нямаше да се спи, нямаше за кога. Извадих телефона, за да пиша на Тамара, ако беше будна можеше и да ми оправи настроенито. А и без това често се оплакваше, че става доста преди мен и рядко се виждахме сутрин.
Будна ли си
След минута получих няколко съобщения и повдигнах вежди. Беше излязла толкова рано?! Разбирах ставането, но в тази ледена зима да обикаля, за да закусва в пет сутринта беше прекалено. Погледнах леглото, но все пак реших да отида при нея. Можеше да и угодя понякога, а и щеше да се зарадва, макар и да не бях сигурен дали настроението ми е подходящо за комуникация с хора или имаше опастност да застрелям някой, ей така, за да се разтоваря.
Идвам.
Метнах сакото на един от столовете и разхлабих вратовръзката си. Нямах търпение да се отърва от костюма, имах усещането че изсмуква и малкото ми останал живец. Смених ризата с тениска и панталона с дънки и се почувствах като себе си.
Колата ми замърка тихо докато се движех по московските улици. Кафенето не беше далеч и когато влязох, в буря от снежинки, почти веднага я видях на една от масите.
-Добро утро, чернокоске. - Целунах е леко и погледнах жената зад щанда. - Двойно кафе. - Надявах се, че поне това ще ми оправи деня, макар да се съмнявах. - И какво правиш тук толкова рано, предвид ледената епоха навън? - Странно собственическо чувство, което по принцип изпитвах само към семейството си, се прокрадна в гласа ми, но се опитах да го заглуша. В крайна сметка дори да беше просто жена, в момента беше моята жена. Отпих от кафето и присвих очи... Не беше нещо особено, но и моите критерий бяха високи.
avatar
Чарлс Дженовезе.

Posts : 204
Join date : 2014-12-24

Back to top Go down

Re: to defeat your enemy you must become your enemy / charles & tamara /

Post by тамара ильина on Wed 18 Jan 2017, 7:51 pm

Тамара се гушеше в мекото, бароково кресло, взряна в ситните снежинки, които падаха по перваза на ниския прозорец на кафенето. Вътре беше тихо, уютно и топло, до толкова, че тя бе свалила високите си велурени ботуши и сега изтягаше босите си крака под масата. В главата й все още отзвукът от гласът на Ленски кънтеше като самотно, кавказко ехо. Обещанията му бях отново празни, ала все така и даваха надежда, че скоро този жесток, пъклен фарс ще приключи. Ето, че сега отново и се приискваше да направи кафето си ирландско.
Тъй като не пиеше уиски, поръча на Маша малка чашка ром и го изля в кафето си, а глътката от този тъмен коктейли стопли сетивата й по кадифено нежен начин. Дори не бе предполагала, че онова невинно, провинциално момиче от Твер, което носеше ръчно плетени, раздърпани пуловери и майчините си поли, сега щеше да седи в луксозно кафене в центъра на Москва, облечена в палто от полярна лисица, ще има повече от близки отношения с мафиоти и ще бъде най-влиятелната мадам в столицата.
Вратата на кафенето се открехна и заедно с облакът студен въздух, вътре връхлетя и Чарлс Дженовезе. Нейният.. Тамара дори не знаеше какво са всъщност.
Любовници?
Може би.
Така или иначе нямаше значение, нейната цел бе ясна – да събере възможно най-много информация за него, преди да го предаде на Ленски. А Чарлс никак не бе свенлив с информацията. Обичаше да говори с нея, докато лежат в хола му, пред камината и пият вино без дрехи. Винаги лягаше на корема й и просто бърбореше, а ръцете му ефирно, като сатен, се плъзваха по извивките й.
Беше нежен любовник, но само когато искаше.
- Здравей, броднико. – отвърна тя и леко прилепи устни към неговите, така, че той да усети горчивия вкус на кафето и сладникавият вкус на рома върху тях.
- Не можах да спя. А и бях гладна. – призна тя и се усмихна, отчупвайки си поредното парче пирожка. Имаше нещо хищническо останало в обноските й, от времето, което бе прекарала в тренировъчния лагер на ФСБ.
- А ти? Изглеждаш така, сякаш не си спал. – забеляза Тамара, но не попита за детайли. Беше убедена, че не се е забавлявал – сенките под очите му го потвърждаваха. А и миришеше на пури и вино, въпреки, че бе сменил дрехите си, което значеше, че пак е бил с клиенти. Съдейки по умореният му вид, явно преговорите са се проточили,но от настроението му знаеше, че всичко е минало добре.
avatar
тамара ильина
ФСБ
ФСБ

Posts : 274
Join date : 2014-12-03

Back to top Go down

Re: to defeat your enemy you must become your enemy / charles & tamara /

Post by Чарлс Дженовезе. on Wed 18 Jan 2017, 9:50 pm

Бях свалил палтото си, но сега се пресегнах, заради кутията с цигари, намираща се във вътрешния джоб. Устните на Тамара бяха се оказали прекалено горещи срещу моите, но нямаше как да не усетя лекия вкус на ром от тях. Запалих цигара и след първата дръпка усетих как нервния възел в главата ми се отпускаше. Така вече беше по-добре.
-Изглеждам така, защото не съм спал. Но на кой му е необходим сън все пак? - Весела усмивка се плъзна по устните ми, намеквайки за нейното прекалено ранно ставане. Графика и определено не беше по-нормален от моя, но я стига... 5 сутринта. Облегнах се назад в креслото и погледа ми мина из заведението.
-Работа, работа и отново работа... И снощната вечер беше такава, но знаеш как е. Понякога си заслужава. - Макар да бях постигнал какво исках през вечерта, все още не бях чак толкова сигурен, че си заслужава. - Както и да е, няма да говоря за работа точно сега, и без това главата ми пуши. Нека си поговорим за теб, все пак, колкото и да не ти се е спяло, не мога да повярвам, че си пропътувала половината град, за да дойдеш да закусиш тук. Толкова ли е специално това място? - Знаех, че подорзрението ми към нея си личи в гласа ми, но не ме притесняваше. Хубаво беше да е наясно. Огледах отново кафенето. Да, беше изпипано до последния детайл и си личеше, че се поддържа добре, но не виждах нищо, което чак толкова да си заслужава подобно ранно посещение, освен ако не беше по работа. А Тамара определено не звучеше сякаш е дошла по работа.... Което ми напомняше, че все пак имах да и разкажа нещо от снощната вечер, което щеше да и се стори крайно интересно.
-Впрочем, трябва да поговорим за работата ти.
avatar
Чарлс Дженовезе.

Posts : 204
Join date : 2014-12-24

Back to top Go down

Re: to defeat your enemy you must become your enemy / charles & tamara /

Post by тамара ильина on Wed 18 Jan 2017, 10:06 pm

Тамара се сгуши в него, усещайки студенината, която бе попила в дрехите му. Беше силна жена, но обичаше да се чувства защитена, а близостта с неговото колосално тяло я караше да се чувства точно така. Особено, когато тя стоеше пред него, без високи обувки, без тежките, маркови дрехи. Беше просто едно нисичко момиче, което се намираше в прегръдките на един нежен гигант.
- Не ми се подигравай, наистина не можах да заспя. – измърмори тя и довърши кафето си с една последна глътка.
- Напоследък ми се събраха доста неща и умът ми е като кошер. – оплака се Тамара, макар единственото, за което мислеше в момента бе обещанието на Ленски.
- Не може ли да избягаме някъде за няколко дни, личи си, че и двамата имаме нужда.
Пръстите й нежно докоснаха брадичката му, брадата му бе току-що набола. Тамара се наведе и нежно целуна бузата му.
- Това място е много специално за мен. – поясни тя и помага на Маша, молейки я за още една гореща чаша кафе.
- Когато за пръв път дойдох в Москва, това беше първото място, на което се оказах. Бях пътувала осем часа от Твер заради лошото време и бях премаляла от глад. Нищо друго не бе отворено. Тогава Маша ми отвори вратата и ме покани да вляза, предложи ми пирожка, чай и топлина без да иска нищо в замяна. – тази кратка история бе една от малкото истини, които Тамара бе казвала на Чарлс. Още си спомняше колко изплашена беше. Как стоеше насред безлюдната улица с куфар в ръка и наставленията на Ленски в главата, които се въртяха като грамофонна плоча в ума й.
- Така, че не бъди толкова учуден. Всички си имаме слаби места.
Последва мълчание.
Той искаше да говори с нея за работата й.
Обзе я паника и дъхът и се заклещи в гърлото.
Ами ако беше разбрал коя е?
- Да, какво за работата ми?
avatar
тамара ильина
ФСБ
ФСБ

Posts : 274
Join date : 2014-12-03

Back to top Go down

Re: to defeat your enemy you must become your enemy / charles & tamara /

Post by Чарлс Дженовезе. on Wed 18 Jan 2017, 11:16 pm

Обичах, когато се сгушваше по този начин. Цялата фасада на твърдата Мадам падаше и се превръщаше в едно обикновенно земно момиче. А и историята с кафенето нямаше как да не трогне дори мен. Сега вече наистина я разбирах, защо имаше желанието да пропътува целия град, за да дойде точно тук, а и аз самият го виждах по по различен начин.
Лошата страна беше, че бе убила цялото ми желание да говоря за работа, особено неща, които знаех, че няма да са и приятни.
-Научих нещо много интересно снощи. - Отметнах леко назад косата и. Така и не можех да свикна да се навира в лицето ми. - Ще стигна и до там, радвам се че дойдох днес... Мястото наистина е хубаво, особено сега, когато знам защо го обичаш толкова много.Знаеш ли, че не си ми разказвала много за живота си преди да дойдеш тук, а ще ми е интересно да науча повече. - Целунах леко едно оголено местенце на врата и. - Но за пътуването нищо не мога да обещая, не мисля че бих могъл да се измъкна точно в момента, но можеш да прекараш няколко дни вкъщи ако искаш, а аз ще се постарая да ти обърна повече внимание. - Е, не бях сигурен колко внимание мога да и обърна, нито дали е добра идея да бъде в дома ми толкова дълго, но ако исках да имаме някаква връзка трябваше поне да се опитам да направя нещо. Аз и връзка... Тотално безумие, особено когато дори не бях сигурен, че искам да се получи. Имаше прекалено много фактори, а и истината беше, че ако се влюбех тя щеше да бъде слабост за мен. Както бяха жените на Белови. Въздъхнах тихо и разроших косата си... Забърквах се в голяма каша с Тамара и го знаех още от самото начало.
avatar
Чарлс Дженовезе.

Posts : 204
Join date : 2014-12-24

Back to top Go down

Re: to defeat your enemy you must become your enemy / charles & tamara /

Post by тамара ильина on Thu 19 Jan 2017, 8:39 am

Усети как от близостта й сърцето му учести ритъма си. Тамара сложи ръка на гърдите му, за да се наслади на тази симфония. Още на първата им среща му бе казала да се се влюбва в нея. Напомняше това и на себе си, но ставаше все по-трудно. Чарлс беше добър човек. Е, е по стандартите на закона и общественото мнение, но морално беше неопетнен от годините прекарани в мафиотските кръгове. Беше интелигентен, галантен, понякога дори нежен и на Тамара й се искаше да бяха се срещнали при други обстоятелства.
– Какво точно научи? – тонът й веднага стана студен и делови. Тя леко се отдръпна от Чарлс и посегна към чашата с горещо кафе. Пулсът й леко се ускори. Ами ако Чарлс беше разбрал? До сега, вече три години,никой дори не се усъмнил в самоличността й. Явно играеше тази проклета роля твърде добре. Мафиотските босове я обичаха, защото беше коректна, пращаше красиви и обучени момичета и не правеше проблеми. Беше жена в мъжки свят, но всики мъже я уважаваха.
– Миналото си е минало, Чарлс. В момента сме в настоящето и наистина не искам да губя време в недомлъвки. – допълни Тамара и пръстите и забарабаниха по плота на масичката.
– Това, че не нося бельо нека не те разсейва. Тук си, за да говорим за бизнес, останалото може да почака. И не. Няма да дойда у вас, не съм някаква държанка на повикване, която можеш да залъгваш с трохи внимание. - не знаеше, защо каза последното - дали се опитваше да защити облика си на непримирима жена или просто очакваше от Чарлс различно отношение. Ядоса се на себе си. Забраняваше на хората да се влюбват в нея, а тя май бе на път да го стори и то в най-неподходящия човек.
avatar
тамара ильина
ФСБ
ФСБ

Posts : 274
Join date : 2014-12-03

Back to top Go down

Re: to defeat your enemy you must become your enemy / charles & tamara /

Post by Чарлс Дженовезе. on Thu 19 Jan 2017, 9:30 am

Повдигнах изненадано вежди.
-Тук съм, за да си говорим по работа, така ли? - Отдърпнах се от нея и също отпих от кафето си. Не знаех какво и става в такива моменти, но започвах да се изнервям. Скръстих ръце пред гърдите си и се облегнах в стола, опитвайки се да игнорирам държанието и.
-Не знам как от поканата да прекараш време с мен реши, че си държанка, но добре, така да бъде. Би трябвало да си научила вече, че не виждам нещата така, но продължаваш да се инатиш още от първата ни среща. И честно казано не знам причината и защо си решила да правиш драма и да си мислиш подобни неща толкова често. - Не знаех какво повече иска от мен. Обръщах и толкова внимание, колкото ми беше възможно да и обръщам. С моята работа и това беше много, но никога не я бях възприемал като момиче на повикване. Мамка му, определено не се интересувах от миналото на момичетата на повикване. Нито от живота ми, нито пък ги пусках да се доближат до моя. Поклатих ядосано глава и я погледнах.
-Както и да е, реших че трябва да те информирам, че май една от твоите работи самостоятелно. Снощи беше компания на един от бизнес партньорите ми и определено не се зарадва, когато ме видя. И дебело ми намекна, че мога да я ползвам безплатно ако си замълча пред теб. - Нека сега ми говореше как я въприемах и дали щях да и се меся в бизнеса ако не се интересувах от нея.
avatar
Чарлс Дженовезе.

Posts : 204
Join date : 2014-12-24

Back to top Go down

Re: to defeat your enemy you must become your enemy / charles & tamara /

Post by тамара ильина on Thu 19 Jan 2017, 10:54 am

- Светлана, нали? Тази малка кучка! Подозирах я още откато започна да изчезва за по ден-два уж по семейни причини. Измъкнах я от онази смрадлива къртичина и от онзи насилник и алкохолик баща й. Беше дошла при мен със счупен нос, а ръката и се клатеше като отрязана...И така ми се отблагодарява?! – изръмжа Тамара и трясна чашата с кафе по масата. Ядът й не бе театър. Понякога забравяше, че това е просто поза. Беше свикнала да живее така, като сводница и ревниво защитаваше териториите си. Потърси телефона си сред пухкавото палто, което се бе свлякло на кръста й и ядно набра нещо, изпращайки го.
Гримасата на лицето й омекна, и властността на прочутата мадам просто се стопи, като восъчна маска, щом Дженовезе заговори. Чарлс винаги се държеше добре с нея, още повече, с уважение – нещо, което малцина в тези среди правеха. Почувства се гузна, че той бе загрижен за нейния бизнес и благосъстояние, а тя се държи с него като с враг. Устните й леко се извиха надолу, като повехнало цвете, и тя посегна към него, като с опакото на ръката си докосна небърснатата му буза. Имаше нещо в този мъж, който я караше да мисли нездраво, да прекрачва граници, които Тамара иначе не би приближила.
- Съжалявам, Чарли, наистина... – изрече тя и го погледна в очите,но не дръзко и хищнически, като обикновено правеше с другите, а с лека искрица в абаносовите си ириси.  
- Просто с всичко случващо се напоследък и това постоянно безсъние.. Това, което искам да кажа е, че не съм свикнала на някой да му пука за мен. Нямам навика мъжете като теб да се държат с мен като...с жена. – призна тя и свъси вежди.
- Виж...имам малка къща извън града. На 50 километра от Москва. Можем да идем само за ден, да забравим абсолютно всичко. Да спим до късно. Какво ще кажеш?
avatar
тамара ильина
ФСБ
ФСБ

Posts : 274
Join date : 2014-12-03

Back to top Go down

Re: to defeat your enemy you must become your enemy / charles & tamara /

Post by Чарлс Дженовезе. on Thu 19 Jan 2017, 2:03 pm

Поклатих леко глава и се загледах в пода. Изобщо не обичах подобни екскурзии, най-вече заради риска, който представляваха, но не ми се искаше да и отказвам. Дори и след обеснението и, тази тънкообидност и втълпяването, че я мисля за евтина продължаваха да ме дразнят. Още повече, когато двете и лица се сменяха с такава скорост пред мен. Въздъхнах отново.
-Добре, можем да отидем щом искаш. Ще си освободя графика и без това няма нищо спешно в момента, света ще оцелее и без мен. - Вдигнах поглед към нея с нещо като усмивка на лицето ми. - И май е време да свикнеш някой да те третира като жена и да му пука за теб, защото прекалено много пъти съм повтарял как точно те възприемам и наистина започвам да се напрягам. - Не исках да звуча грубо, но бях изнервен още от преди да дойда, а сега пък съвсем. Запалих трета цигара и се опитвах да игнорирам факта, че преди няколко дни бях решил да ги намалям, с моя начин на живот явно нямаше как да се случи.
Леко отметнах косата на Тами зад ухото и и задържах ръката си върху лицето и. Не ме биваше да говоря нежности, така че се надявах жестта ми да и покаже, че не съм искал да звуча толкова нападателно, колко бях прозвучал.
-Знаеш, че не съм мъжа, който ще те обсипва с романтика, но пък за сметка на това нямам нищо против да се включа в даването на урок на онази уличница. Май това е моят вариант на леглото, посипано с листенца от рози. - Усмихнах се развеселено. Да... Определено не бях роматинк. - И не, преди да си ме захапала отново, знам че нямаш нужда от помощ, просто предлагам.
avatar
Чарлс Дженовезе.

Posts : 204
Join date : 2014-12-24

Back to top Go down

Re: to defeat your enemy you must become your enemy / charles & tamara /

Post by тамара ильина on Thu 19 Jan 2017, 4:04 pm

Тамара усещаше, че търпението на Дженовезе беше на предела си. Явно беше засегнала достойнството му повече, отколкото трябваше. Обикновено,нямаше проблем с това да се държи с мъжете така, както те я третираха, но Чарлс беше различен. Те имаха...нещо помежду си и май беше времето да свали гарда поне малко. Знаеше, че Чарлс не представлява заплаха за нея и бизнеса й, но някак не й бе конфортно да има някой като него наоколо. Момичетата й бяха видели прекалено много насилие и се страхуваха от гангстерите.
- Колкото и на корав да се преструваш, и ти имаш нужда от почивка. Напрежението и стресът ти се отразяват зле. – тя кимна към пепелника, в който вече лежаха три изпушени фаса. – Беше решил да ги намалиш... – припомни му тя със загрижена усмивка.
- Имаме нужда да се престуваме, че сме обикновени хора от време на време, Чарли. – изрече тя и извъртя лице, за да целуне ръката му, която се бе обвила около бузата й.
- Ще си починеш, ще ти направя дълъг масаж и ще се топнем във ваната с чаша вино. Няма да говорим за работа. – увери го Тамара.
- Нямам нужда от романтика, никога не съм имала. Ценя повече лоялността, доверието и това, че винаги си до мен, дори и да съм такава кучка, каквато бях преди малко. Не съм имала много хора, на които им пука за мен в живота ми и не знам как да се отнасям с такова внимание. Мъжете в живота ми винаги са ме третирали или като нищожество, или като равна на тях.  – не се оправдаваше, просто искаше по завоалиран начин да му каже, че цени това, което той прави за нея.
- Остави Светлана на мен. Като и работата. Мисли с какво ще ме изненадаш в почивния ни ден.
avatar
тамара ильина
ФСБ
ФСБ

Posts : 274
Join date : 2014-12-03

Back to top Go down

Re: to defeat your enemy you must become your enemy / charles & tamara /

Post by Чарлс Дженовезе. on Fri 20 Jan 2017, 1:42 am

Подсмихнах се иронично. Никога не се бях преструвал на нормален. Точно обратното, от най-ранните ми години знаех, че няма да бъда нормален. Когато пораснах осъзнах и че не искам да бъда, харесвах живота си точно такъв, какъвто беше, независмо колко проблеми имах на главата си понякога и как ми се отразяваше. Не съжалявах за изборите, които бях взел.
-Е добре, но май няма да е леглото с листенцата от рози, за което споменах... Сега няма да е изненада. - Ухилих се и придърпах към себе си, за да я целуна. Нямаше смисъл да се паля от думите и преди малко, виждах, че не е го е казала, за да ме ядоса, аз просто лесно избухвах. Целунах я отново и погледнах пепелника, който многозначително беше погледнала и Тами преди малко. Май наистина ми трябваше почивка и да се опитам да бъда нормален мъж завел приятелката си извън града... В нейната къща. Колко мъжествено само. Тръснах глава, за да прогоня тази мисъл преди пак да съм се вкиснал.
-Е, щях да ги намалям, но май не ми е писано. Поне както виждаш - този план не върви добре, а и не се старая особено. Харесвам си ги. - Свих непукистично рамене. - И добре, щом толкова държиш можеш да си се погрижиш сама за онази, но честно казано предпочитах да помогна. - Не, че беше жена, на която и трябваше закрилник, но малко или много мъжкото ми его си казваше думата и искаше да се намеси, за да не си цапа тя ръцете. - Какво да се прави, мъж съм, а ние обичаме да защитаваме важните за нас хора, независимо дали те имат нужда от това или могат да се оправят перфектно и сами. Инстинкта говори, а ако не помниш - аз съм от старото поколение... Така че не мога да гледам на теб, така както явно останалите гледат. Щях да мога ако просто правехме бизнес, тогава няма значение полът на човека, който стои срещу мен.... Но ние май сме доста далеч от бизнеса, така че... Можеш да ме приемаш за закостенял старец. - Ухилих се и си откраднах още една целувка.
avatar
Чарлс Дженовезе.

Posts : 204
Join date : 2014-12-24

Back to top Go down

Re: to defeat your enemy you must become your enemy / charles & tamara /

Post by тамара ильина on Fri 20 Jan 2017, 8:34 am

Чарлс не беше очарован от идеята да бъде обикновен човек, личеше си по ироничното му подсмихване. Явно Тамара беше единствената, която копнееше за спокоен, скучен живот – да има малка къщичка в спокойните квартали, да води сина си до училище, да сплетничи със съседките, докато пече пирог – ето такива тривиални неща. Сигурно защото не бе израснала в гангстерско семейство, а в обикновен, панелен блок само с майка си, едва смогвайки да закърпят семейния бюджет.
Тамара целуна Чарлс и ръката и се озова на врата му, правейки безсмислени фигурки по кожата му. Топлината на тялото му по голите й бедра беше повече от сладострастна.
- Не харесвам рози, мислех, че вече си разбрал. Явно не е станало ясно, но аз не съм като всички останали жени, които се навъртат около мъжете в твоя бранш. – каза тя и се подсмихна. В Москва беше като инкубатор за златотърсачки. Обучаваха ги още като невръстни момиченца, а 16 вече бяха готови да си отворят краката за първият чичко с благосъстояние. Триумфът на такива момичета траеше докъм 25, когато чичкото ги сменяше с по-нов модел кучка, а тях изпращаше отново на село. Други пък дори нямаха този късмет и загиваха от собствената си глупост, голяма уста и високи изисквания, защото мафиотите не обичаха да им се отговарят.
- Хм. Може би трябва да пробваш с хипноза. Чувам, че има доста добър ефект върху заклети пушачи. – предложи Тамара и се премести в скута на Чарлс.
- Наистина оценявам помощта ти, но аз съм я създала и аз ще я срина. Малката кучка няма да разбере откъде й е дошло. – измърка тя със злокобна усмивка.
- Хм, ако искаш, може да правим само бизнес. – отвърна Тамара и слезе от скута му, поглеждайки към него очакващо.
avatar
тамара ильина
ФСБ
ФСБ

Posts : 274
Join date : 2014-12-03

Back to top Go down

Re: to defeat your enemy you must become your enemy / charles & tamara /

Post by Чарлс Дженовезе. on Sat 21 Jan 2017, 10:26 pm

Завъртях гневно очи.
-Наистина започваш да ме изнервяш с тези реплики. Къде ме чу да казвам, че искам да правим само бизнес? - Побърквах се от хора и особено от жени, които извъртаха думите ми и си правеха някакви подобни изводи. Не просто беше дразнещо, беше вбесяващо, особено когато се случваше постоянно, както правеше Тамара. Разбирах че и нейното его е засегнато от връзката и с мен, но и двамата трябваше да отстъпим поне малко, за да се получи нещо. Ако искахме да се получи нещо, разбира се.
-Изморих се да се опитвам да те убеждам в нещо, което си си навила на пръста. Няма да е зле да приемеш, че не те приемам като останалите бройки и нямам и намерение. Да ти го дам в писмен вид ли искаш? - Не звучах особено мил, но бях прекалено кисел, за да се овладея. Наистина ми идеше да направя писмено изявление как точно я виждам и как точно се отнасям с нея, за да спрем да водим този спор на всеки пет минути. Погледнах цигарите, но не запалих следваща. Устата ми започваше да гори и усещах, че съм прекалил малко, така че беше време да се спра.
-И явно няма да намалям никотина, а и няма никакъв шанс да се оставя някакъв да ме хипнотизира. - Не бих си позволил някой да седне да си играе с ума ми. - Предвид живота ми предпочитам да не губя себе си или самоконтрола си пред някакъв случаен човек.
avatar
Чарлс Дженовезе.

Posts : 204
Join date : 2014-12-24

Back to top Go down

Re: to defeat your enemy you must become your enemy / charles & tamara /

Post by Sponsored content


Sponsored content


Back to top Go down

View previous topic View next topic Back to top

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum