Persistence. Perfection. Patience. Power. Prioritize your passion. It keeps you sane.

Винаги го описваха с думата перфектен. Човек, професионалист, приятел, син. Мнозина се бяха опитвали да очернят образа му, но никога не успяваха. Беше твърде хитър, за да попадне в нечии капан. Твърде умен, за да се остави тъмнината да го погълне. Всеки можеше да бъде част от мрака. Трудно бе да се задържиш на повърхността, а това беше неговата фикс идея. Да остане чист.
Знаеше, че има много врагове, но не се страхуваше от тях. Мнозина го мразеха, малцина го харесваха. Вършеше работата си по най-добрия начин и това се харесваше на определени хора, които гарантираха за него и го държаха жив. Влиятелни познати, които нямаше да позволят да го видят с куршум в главата. За жалост на твърде много от враговете, ако не и всичките.
Не бе възрастен. Никак даже. Съвсем млад се беше издигнал сред съдийските среди. С един случай бе изпъкнал достатъчно, за да се намери сред най-висшите нива на държавния орган. Всички признаваха едно – този мъж нямаше страх. Не свеждаше поглед и пред най-властния човек срещу себе си. Нямаше какво да губи. Не се страхуваше от смъртта и болката. Беше преживял достатъчно като млад, за да знае, че няма какво да го изплаши.
Роден в Кенсингтън със златна лъжица в уста, Едгар се бе появил в семейството на аристократично семейство, с което го очакваше голямо бъдеще. Включването в прекалено дългия списък от евентуални наследници на британския престол само доказваше това. Всичко изглеждаше безоблачно до онзи момент, когато бе едва петнадесет годишен. Впечатлен от действията на британската армия взе решението да се включи в нея – като летец. Имаше таланта и силата да се справи. При навършването на пълнолетието му го изпратиха на първата му мисия. На пръв поглед нищо опасно. Докато не нападнаха отряда му и го плениха заедно с останалите. Прекара година като заложник. Оживя заради „синята“ си кръв и възможността за голям откуп. От случилото се майка му получи удар, който парализира половината й тяло. Предателството на един от екипа му обаче беляза живота му. Благодарение на баща му историята беше покрита и заличена след завръщането му в Лондон. Името му не се споменаваше никъде.
Всичко това даде начало на новият му живот. Изгради го като личност и го накара да потърси отговори на въпросите, които измъчваха съзнанието му. Отдели се от семейството си. Захвърли привилегиите и сам завърши успешно Кеймбридж, за да стане съдия. Минаха две години на практика. Няколко случая бяха достатъчни, за да го забележат правилните хора. Още няколко, за да го превърнат в най-търсеното лице в страната.
Еталон за честност и справедливост. Дори и в най-отчайващите ситуации успяваше да накаже виновника. Без да се поддава на провокации и фалшиви доказателства. Синият му поглед можеше да уличи и най-големия лъжец. Имаше дарба и я използваше в полза на народа. И в своя, за да заспива вечер със спокойна съвест.
Нетипичното предложение от страна на руското правителство дойде преди две години. Изненадващо, но логично. Имаха нужда от него. Да се справи с всичко онова, което другите не можеха да сторят. Прие след дълго обмисляне. Беше условие, което прие, за да си почине от проблемите на Великобритания. Затова прие тези на Русия, а те бяха много по-големи и тежки. Още повече за сам мъж срещу цяла организирана престъпност. Първите му успехи дойдоха след усилен труд, но не бяха достатъчни. Трябваше да постигне много, а нямаше време. Затова предприе други действия. Започна да показва на обществото, че да имаш пари не значи, че трябва да си част от подземния свят. Превърна се в англичанина, който опознава руската действителност и я разбира. Това се превърна в най-силния му коз и хората започнаха да го харесват. Показа, че е нещо повече от машина за осъждане на престъпници. И той бе човек също като тях, а това искаха те. Някой да бъде близо до тях. Да им подаде ръка и да ги спаси от безнадежността.
Зае ролята на обществено лице, с което започна да усеща червените точки по лицето си. Спусъкът така и не бе натиснат. Нито веднъж. Пазеха го. Достатъчно влиятелни хора, които да го позят жив. В противен случай щеше да се превърне в герой, а тях никой не ги обичаше. Разделяй и владей. Това беше мотото на управляващите, а Едгар пречеше по-малко, докато дишаше. В противен случай щеше да се превърне в символ на нещо, което можеше да събуди гневната тълпа, а това никой не искаше.
И той знаеше това, но мълчеше. Плетеше мрежата си като паяк и чакаше подходящия момент, за да срине всичко. Един срещу всички. Всички срещу един.