Life after death
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
BG Top
BGtop
Log in

I forgot my password

Our team
Sophia BelovaAdministrator
Natalya BelovaAdministrator
Kazimir YakovlevAdministrator
Nikolay Romanoff.Administrator
Katia PetrovaAdministrator
Latest topics
» Франческа Морсер || 19 ||Blake Lively || Студентка || Open
You've come this far, but you're still far from home EmptyMon 19 Feb 2018, 8:48 pm by Татяна Смирнова

» I know that I can't be your friend,You're the high that I can't give up(Алексеевич. и Анита)
You've come this far, but you're still far from home EmptyTue 26 Dec 2017, 12:13 pm by Анита

»  The past is never where you think you left it }{
You've come this far, but you're still far from home EmptyThu 07 Dec 2017, 10:37 pm by Cher.

» Търся си другарче за Гиф-РП
You've come this far, but you're still far from home EmptyThu 07 Dec 2017, 9:03 pm by Алексеевич.

» Търся си...
You've come this far, but you're still far from home EmptyThu 07 Dec 2017, 6:35 am by Анита

» Възвръщане на герои
You've come this far, but you're still far from home EmptyWed 06 Dec 2017, 5:56 pm by Нина Николаева

» Търся си другарче за РП
You've come this far, but you're still far from home EmptyTue 05 Dec 2017, 6:35 am by Лена

» Posh Friends
You've come this far, but you're still far from home EmptyFri 29 Sep 2017, 9:42 pm by Francesca Morser

» And it's hard to hold a candle In the cold november rain
You've come this far, but you're still far from home EmptyFri 29 Sep 2017, 6:52 pm by Ира Ревская

Who is online?
In total there are 4 users online :: 0 Registered, 0 Hidden and 4 Guests

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 105 on Thu 11 Feb 2021, 4:25 am

You've come this far, but you're still far from home

2 posters

Go down

You've come this far, but you're still far from home Empty You've come this far, but you're still far from home

Post by Sophia Belova Fri 20 Jan 2017, 10:13 am

Очакването. То винаги беше най-страшната част от всяка една ситуация. София седеше на една маса в ъгъла в едно малко кафене в Москва. Наталья беше първият човек когото потърси щом слезе от самолета. Каза, че ще дойде и сега София чакаше с нетърпение. Нат беше единствената останала и надежда. Само тя можеше да я разбере и само тя щеше да я подкрепи. София не и беше казала цялата истина, тя знаеше само половина от причините за заминаването и. Срещата с Дмитрий. Но това, което не знаеше беше какво бе породила наистина тази среща. Неистова жажда за мъст, беше я задоволила наполовина и сега се връщаше в родната си страна с намерението да стигне до края на историята, независимо дали това щеше да и коства живота. Дали можеше само да влоши нещата? Разбира се, че можеше, но това не я интересуваше, вече беше стигнала до момент в живота си, в който приемаше нещастните случки като част от суровата игра на живота и вече не и правеха такова впечатление. Основната причина беше, че вече нямаше какво да губи, беше загубила всичко, дори и човечността си. Всички човешки емоции в нея бяха притъпени до минимум. Вече не изпитваше страх или болка. Нищо. Сега беше готова да причинява болка на другите, без да се интересува на каква цена ще го постигне.  
Донесоха поръчката на София. Чисто кафе. Някои хора казваха “Горчиво кафе, сладък живот“, каква ирония нали? Човешките същества бяха толкова заблудени, толкова лесно манипулирани, че на София и се гадеше като види мазните им физономии. В Синалоа едно от многото неща, които беше научила бе че стига да си платиш достатъчно почти всеки бе склонен да бъде твой роб, ако ли не прибягваш до другата крайност и отново бяха твой. София тъкмо отпиваше от кафето си когато чу до болка познат глас. Наталья беше дошла. Белова веднага остави чашата на масата и стана да я прегърне. Толкова и липсваше, когато я прегърне се почувства отново като у дома си, все едно случките от предните 4 години не се бяха случвали, а бяха просто лош сън.
- Най-накрая дойде. Мислех си, че няма да успееш.
Sophia Belova
Sophia Belova
Admin
Admin

Posts : 846
Join date : 2014-04-29
Age : 36

https://temidas-kiss-rpg.rpg-board.net

Back to top Go down

You've come this far, but you're still far from home Empty Re: You've come this far, but you're still far from home

Post by Наталья Белова Sat 21 Jan 2017, 1:15 am

Денят беше от тези снежните, в които снегът се сипе на малки снежинки през целия ден, един от тези, които Московчани толкова много обичаха. Но Натаья не беше една от тях. Дори след толкова много години още не беше свикнала със суровите руски зими. А и снегът силно й напомняше за баща й. Трябваше само д затвори очи и се пренасяше в едно друго време, където тя беше само малко момиченце, което очакваше с нетърпение баща си да се прибере от работа за да я изведе на вън с малката и кокетна розова шейничка.
Но това време беше далеч, отдавна загубено както Моника Мурино беше загубена за света. Затова и Наталья се опита да се откъсне от тези свои мрачни мисли, но това сякаш беше непосилна задача, или поне беше такава докато телефонът на Белова не звънна, а на дисплея му се изписа име, което брюнетката не беше виждала от няколко години. София. Широка усмивка се разля на устните на Нат щом прочете името на нейната най-близка приятелка. Без да губи време, тя вдигна телефона и само след няколко минути се приготвяше за срещата си със Софи. Тъй като не искаше да губи време, тя бързо облече едни първите джинси и пуловер, които се изпречиха пред очите й и слезе по стълбите, където почти на секундата се появи бодигарда й,видимо учуден, защото не очакваше Белова да излезе в такъв мразовит ден.
- Владимир, бих искала да се поразходя. Сама. - каза Наталья бързо, без дори да го поглежда. Това не беше нещо ново за него. Всичките й охранители бяха свикнали с ексцентричната й природа и дори след множеството предупреждения от Саша да не излиза сама, тя все пак изпитваше нуждата да остане насаме с мислите си, затова Владимир само кимна и подаде палтото на госпожата, изпращайки я до вратата на къщата, пред която вече чакаше таксито, което Наталья беше поръчала.
След по-малко от половин час, брюнетката вече влизаше в кафенето, за което се бяха разбрали със Софи. Тя бързо обходи помещението с поглед, като почти веднага намери приятелката си и с бърза крачка се приближи към нея, а усмивката й не слизаше от лицето.
- Софи! Липсваше ми толкова много. - възкликна тя и притисна момичето силно към себе си. - Променила си се. Косата ти е различна. Харесва ми. - засмя се тя, когато двете се отделиха една от друга и се настаниха на малката масичка.
Наталья Белова
Наталья Белова
Admin
Admin

Posts : 244
Join date : 2014-05-01

Back to top Go down

You've come this far, but you're still far from home Empty Re: You've come this far, but you're still far from home

Post by Sophia Belova Sat 21 Jan 2017, 5:34 pm

В малкото кафене беше топло, но София не можеше да се стопли. Разликата във времето беше прекалено голяма и имаше чувство, че всяка една клетка от тялото и е замръзнала и за това и все още седеше загърната с дебелото си палто. Въпреки че, това не можеше да попречи на радостта и, това беше един от най-приятните и моменти от много време насам. Наталья беше една от малкото хора, които пораждаха носталгични чувства у София през двугодишния и престои в Синалоа.
- Може би е малко изсветляла от слънцето. - Софи се засмя и се настани отново на удобния стол. Отпи отново от горещото кафе и обви топлата чаша с ръцете си. - Ти също много ми липсваше. Всичко наред ли е с теб? Със Саша?
Имаше толкова много неща, които искаше да я пита, че не знаеше от къде да започне. Две години не бяха малко и през това време можеха да се случат много неща. Знаеше за Чарлс и се страхуваше да не би Саша да е разбрал. Дали всичко между тях беше наред? Дали с Наталья се беше случило нещо. Искаше да навакса пропуснатото време със своята най-близка приятелка. Дори да имаше родна сестра нямаше да я обича толкова, колкото Наталья. Още в самото начало се бяха сближили толкова бързо, че имаха чувството, че се познават от дълги години.
Имаше и въпроси, които София не смееше да изрече на глас. Искаше да я пита за Миша. Дали всичко беше наред с него? Дали я беше намразил още повече? Беше сигурна, че още не беше чул, че се е върнала. От няколко дни беше в града, но много малко хора знаеха за завръщането и. Чудеше се как щеше да реагира като разбере? Дали щеше да я потърси, да иска обяснение или щеше да иска да я задуши със собствените си ръце. Какво ирония беше животът нали? Човекът заради когото биеше сърцето и я презираше и то заради нещо, които не зависеха от нея. За това Дмитрий щеше да плати висока цена.
Sophia Belova
Sophia Belova
Admin
Admin

Posts : 846
Join date : 2014-04-29
Age : 36

https://temidas-kiss-rpg.rpg-board.net

Back to top Go down

You've come this far, but you're still far from home Empty Re: You've come this far, but you're still far from home

Post by Наталья Белова Sat 21 Jan 2017, 7:00 pm

- Доста силно слънце трябва да е било. - Наталья се засмя и откопча палтото си, оставяйки го внимателно на стола, след което повдигна поглед и затърси сервитьорката. Момичето седеше на бара с вид, че изобщо не е забелязала, че в заведението е влязъл нов клиент, но тъй като Белова не беше в настроение за скандали само изчака да улови погледа й и й показа чашата на Софи, давайки знак че иска от същото, след което отново върна вниманието си на Софи. - Да, добре сме. Няма за какво да се притесняваш. Всичко си е по старому. -  усмихна се Белова. Това си беше точно в стила на нейната приятелка. Винаги се притесняваше за околните и се стремеше да им помогне по всякакъв начин, без да помисли за себе си или да постъпи егоистично в каквато и да била ситуация и макар Миихаил и Саша да приемаха изчезването й като точно такава егоистична постъпка, Наталья можеше доста да поспори с тях по този въпрос.
- Въпроса е ти как си? Къде беше? Какво прави? Не очаквах някога да се върнеш в Москва. Михаил обърна цяла Русия, а и не само да те открие, но без успех. - Наталья изстреля последните си думи на един дъх, но в тях се прокрадваше значителна доза гордост. Тя беше щастлива, че Софи беше успяла да изчезне така успешно, макар Михаил да беше станал невъзможен заради този факт. Никой не можеше да понася лошото му настроение, което не го напускаше вече две години, но Белова беше убедена, че той си го заслужаваше. Прекалено много беше тормозил жена си и я беше направил нещастна, така че нямаше защо да се цупи на решението й  да вземе живота си в свои ръце и да потърси сама щастието си,
Наталья Белова
Наталья Белова
Admin
Admin

Posts : 244
Join date : 2014-05-01

Back to top Go down

You've come this far, but you're still far from home Empty Re: You've come this far, but you're still far from home

Post by Sophia Belova Sat 21 Jan 2017, 8:42 pm

- Наистина беше доста силно. Трудно свикнах, а сега трябва наново да свикна със снега.
София също се засмяи се облегна назад в стола с чашата кафе в ръцете си. Тя отпи отново малка глътка от горчивата ароматна течност. Не само тя имаше въпроси. Наталья също изстреля своите въпроси след като си поръча. Това беше трудната част. София не искаше да и казва какво е правила там. Щеше да я помисли за чудовище. Все пак що за човек трябва да си, че да убиеш собствената си кръв. Но тя си имаше причина. Толкова години живя подтискана от факта, че не е могла да помогне на майка си. Сега поне отмъсти за смъртта и, и колкото и извратено да звучи чувстваше облекчение. Майка и беше отмъстена, оставаше да си отмъсти за Миша. За всичко, което преживяха и за всичко, което няма да преживеят, защото вече нямаше шанс те да бъдат отново щастливи.
- Добре съм. Бях в Синалоа, Мексико. Там е хубаво, трябва да дойдеш с мен някой път. - Тактично пропусна да отговори на въпроса какво е правила.
Нат повдигна темата, която я вълнуваше най-много. Михаил. Значи я е търсил. Искал е да я намери. И тя искаше да го намери, да му каже, че го обича, да му се извини за постъпката си и да му обясни защо и се беше наложило да замине.
- И аз не мислех да се връщам, но имам недовършени работи тук. Пък и много ми липсвахте. Там научих много неща, сега вече Дмитрий не може да ми направи нищо.
Само тя можеше да му направи и щеше. Точно това беше недовършената и работа тук. Все още се двуумеше дали да и каже, че е станала убийца, че е пренасяла наркотици със самолети, с лодки и е правила сделки с опасни наркотрафиканти. Докато беше там тя работеше с Язиков, руски мафиот преселил се в Мексико. Той я беше приел под крилото си и я научи на много неща и именно той и помогна да намери баща си и да го убие.
Sophia Belova
Sophia Belova
Admin
Admin

Posts : 846
Join date : 2014-04-29
Age : 36

https://temidas-kiss-rpg.rpg-board.net

Back to top Go down

You've come this far, but you're still far from home Empty Re: You've come this far, but you're still far from home

Post by Наталья Белова Sat 21 Jan 2017, 9:30 pm

- Синалоа. Звучи добре. - Наталья се усмихна. Премълча си факта, че Мексико е прекалено близо до държавата, която не желае да наближава никога повече в живота си. Държавата, в която имаше цена за главата й. Не, че тук нямаше. Тук даже беше по-висока, имайки предвид, че не друг, а именно Чарлс, братът на Винсент, беше този, който искаше да я убие. Е явно късметът беше на нейна страна. Или поне успяваше да действа достатъчно потайно, за да не се набива в очите на никой от Дженовезе.
- Хубаво е, че си тук. А Дмитрий? Тази гнида заслужава да се пържи в Ада. За всичко. - Наталья кимна.  Омразата й към Дженовезе спокойно можеше да се сравни с тази към Дмитрий. Той беше наранил най-добрата й приятелка, макар и тогава все още да не се познаваха. Белова се зачуди каква ли е била София преди инцидента. Сигурно безгрижна и вечно усмихната, а не умислена и мълчалива. А също  влюбена. Безрезервно влюбена в Миихаил. Щом след толкова много години, тя все още го обичаше, значи наистина е била лудо влюбена в него. Хора като Николаев не трябваше да съществуват. Не беше честно да отнемат щастието  на добрите хора. Не беше честно да разбиват мечтите и живота им.
Сервитьорката най-накрая благоволи да донесе поръчката на Наталья и това прекъсна трескавите й мисли. Тя посегна към кафето си, отпи голяма глътка и се вгеда в Софи.
- Щастлива ли си? - Брюнетката се надяваше на положителен отговор. Не познаваше друг човек, който да заслужава повече щастие от София. Особено след всичко, което беше преживяла. Особено след като беше успяла да запази всичко добро в себе си, независимо от страданията.
Наталья Белова
Наталья Белова
Admin
Admin

Posts : 244
Join date : 2014-05-01

Back to top Go down

You've come this far, but you're still far from home Empty Re: You've come this far, but you're still far from home

Post by Sophia Belova Sun 22 Jan 2017, 12:44 am

Когато София спомена Синалоа, Нат се замисли. Явно това извикваше неприятна спомени, имайки предвит, че Мексико беше съседка на Америка от където идваше Наталья. Тя се беше умислила, а София отново отпи от кафето си, приятна топла вълна я обля. Вече се беше постоплила и махна палтото си като грижливо го закачи на облегалката на стола.
- Дмитрий ще си получи заслуженото по един или друг начин и то съвсем скоро.
София имаше строго определен план, който следваше, за да накаже виновниците за нещастието и. Отмъщението и включваше и Дженовезе. Искаше да засегне и тях, не че и бяха направили нещо, но бяха пряка заплаха за Наталья, което за нея беше достатъчно добра причина.
- Дмитрий вече не е заплаха за мен. Не може да ми направи нищо. Помислила съм за всичко.
И наистина беше така. Можеше сама да се закриля, пък и беше под опеката на Яковлев, новоотркития и вуйчо, който беше закрилнически настроен към нея и нямаше да позволи на Николаев да я пипне.
Следващият въпрос обаче накара София да се замисли. Дали беше щастлива? Не, беше далеч от щастието и скоро нямаше да се доближи до него, но поне вече имаше цел. Имаше за какво да се хване, за да не полудее напълно.
- Може би това може да се нарече някакво подобие на щастие. Вече не мисля за миналото. Имам определени цели и мечти, соито ще ми помогнат да се доближа до щастието. По-скоро бих казала, че съм добре. Така го определям, но не и щастлива.
Колкото и да не искаше да разочарова приятелката си, Софи никога не я лжеше.
Sophia Belova
Sophia Belova
Admin
Admin

Posts : 846
Join date : 2014-04-29
Age : 36

https://temidas-kiss-rpg.rpg-board.net

Back to top Go down

You've come this far, but you're still far from home Empty Re: You've come this far, but you're still far from home

Post by Наталья Белова Sun 22 Jan 2017, 2:35 pm

Ръката на Нат се спусна към тази на Софи и я стисна силно. Този малък жест имаше за цел да й покаже, че Белова е готова на всичко за своята приятелка и би направила всичко само за да я види щастлива с безгрижна усмивка на лицето.
- Добре не е достатъчно. Ти заслужаваш повече. Заслужаваш цялото щастие на земята, а не някакво бледо подобие, винаги застрашено от призраци от миналото. - каза тя и се усмихна нежно, след което се отдръпна и пое чашата си с две ръце, повдигайки я към устните си. Кафето беше горещо и силно, точно както го обичаше. Тя отпи една голяма глътка, наслаждавайки се на аромата и спомените, които то й носеше, но въпреки това само след няколко секунди мислите й се върнаха към Софи и думите й за Дмитрий. Наталья нямаше нужда да чуе истината в прав текст. Тя вече беше наясно, че София имаше ясен план за него, и въпреки че знаеше, че това няма да се хареса на Саша, тя беше готова да й помогне с каквото може. Беше готова дори да отиде и да го удуши сама. Убийството не й беше чуждо. Вече го беше правила веднъж, можеше да го направи още един път. Или повече. Колкото пъти се наложеше.
- Знаеш, че можеш да разчиташ на мен, нали. Каквото и да си намислила за Дмитрий, аз ще бъда до теб и ще ти помогна. С всичко. - последните си думи Наталья изрече съвсем тихо, хвърляйки един поглед към разсеяната сервитьорка, за да се убеди че думите й няма да достигнат до ушите на някой, който с удоволствие би продал тази информация на Николаев.
Наталья Белова
Наталья Белова
Admin
Admin

Posts : 244
Join date : 2014-05-01

Back to top Go down

You've come this far, but you're still far from home Empty Re: You've come this far, but you're still far from home

Post by Sophia Belova Sun 22 Jan 2017, 3:48 pm

Наталья стисна ръката на София с цел да я окуражи и да и покаже, че винаги ще бъде до нея. Софи го знаеше, знаеше също, че и тя щеше да даде живота си за нея, ако и се наложеше. За това след като свършеше с Дмитрий щеше да се залови и с Дженовезе. Един по един всички щяха да си получат заслуженото. Рано или късно всеки един от нейните врагове щеше да си получи заслуженото по един или друг начин.
- Знаеш, че никой не те пита какво заслужаваш, Нат - Белова въздъхна и продължи: - Щастието вече отмина отдавна. Сега ни остава да не се предаваме и да извлечем най-доброто от всяка ситуация.
София силно вярваше в думите си. Нима някога един човек е напълно щастлив? Винаги на някого му липсваше нещо. Просто трябваше ти сам да достигнеш до свои вътрешен мир и да успееш да се почувстваш щастлив със самия себе си. Да извличаш най-доброто от всяка ситуация. Това щеше да направи и София.
Софи обмисли думите на Наталья. Не можеше повече да си мълчи, ако не кажеше на някого щеше да се пръсне, а единственият човек на когото можеше да каже беше Наталья. Тя само и кимна и повика сервитьорката, за да плати сметката. Когато отпрати серввитьорката допи кафето си с една последна глътка и се обърна към Натялья:
- Хайде да се махаме оттук. Трябва да ти разкажа някои неща, а тук няма как, има прекалено много хора.
Тя стана и облече дебелото си палто. Изчака приятелката си да си събере нещата и двете излезнаха извън малкото кафе. Вятърът не беше стихнал. София потръпна от студеният въздух. Тя завървя по улицата към малкия си апартамент, който Каз беше намерил за нея.
- Ще отидем вкъщи да поговорим на спокойствие.

Sophia Belova
Sophia Belova
Admin
Admin

Posts : 846
Join date : 2014-04-29
Age : 36

https://temidas-kiss-rpg.rpg-board.net

Back to top Go down

You've come this far, but you're still far from home Empty Re: You've come this far, but you're still far from home

Post by Наталья Белова Sun 22 Jan 2017, 5:05 pm

- Щастието никога не е отминало. Винаги има надежда. Виж мен. Преди години не вярвах, че някога ще бъда щастлива, но очевидно съм грешала. - каза Наталья с нежна усмивка. Тя искрено вярваше в думите си. Човек сам градеше щастието си. Никой не можеше да му попречи, а тя беше сигурна, че веднъж след като Софи се справи с Николаев, всичко щеше да си дойде на мястото.
- Хайде. - кимна тя и допи кафето си на един дъх. То вече и без това беше студено и не носеше същото удоволствие. Тя внимателно постави вече празната чаша на масата и се изправи, взимайки палтото си от стола. Облече го с бързо движение и закопча всички копчета, за да е сигурна, че студения вятър няма да проникне през него, но веднъж излезли навън леденият му език ги обгърна и макар неволно Наталья потрепери, съжалявайки, че не беше обякла нещо по-дебело, предвид суровата московска зима.
- Точно това ни трябва. Има прекалено много любопитни уши наоколо. - каза брюнетката и се огледа около себе си. Въпреки студеното време улиците бяха пълни от забързани по своите задачи московчани. Повечето от тях изглеждаха абсолютни безобидни, но човек никога  не можеше да бъде сигурен. Погледът й попадна на мъж облечен изцяло в черно който беше вперил очи в двете жени. Той седеше прекалено далеч, но Наталья беше сигурна, че това е Игор - един от другите й охранители. Факта, че го виждаше тук я ядоса. Беше свикнала като даде заповед, тя да бъде изпълнена незабавно, но явно момчетата предпочитаха да следват заповедите на Саша.
- Какво ще кажеш да хванем такси. Имаме си компания. - каза тя и съвсем леко кимна в посока на Игор, надявайки се Софи да разбере какво има предвид.
Наталья Белова
Наталья Белова
Admin
Admin

Posts : 244
Join date : 2014-05-01

Back to top Go down

You've come this far, but you're still far from home Empty Re: You've come this far, but you're still far from home

Post by Sophia Belova Sun 22 Jan 2017, 6:22 pm

- Да не се знае кой какъв е. Тук никога не си в безопасност. И стените имат уши.
Двете Белови вървяха по заскреженият тротоар. София се беше умислила за нещата, които щеше да каже на Наталья. Все още се колебаеше. Мислеше си, че ще я помисли за чудовище. Нямаше вече да гледа на нея със същите очи. Щеше и тя да я нарече предателка. Гласът на Нат я откъсна от мислите и тя проследи лекото кимване на приятелката си. Отсреща седеше мъж, облечен в черно и ги наблюдаваше. Нямаше съмнение, че е някой от бодигардовете.
- Саша не изпуска поглед от теб. Дано само не се раздрънка и не каже с кой те е видял. Не искам да ти създавам проблеми.
Наистина не искаше да и създава проблеми. Белови я бяха нарекли предателка и може би наистина беше такава. С действията си по един или друг начин наистина ги предаваше, но нямаше как. Софи огледа улицата и за щастие скоро пристигна едно празно такси, в което се качиха и двете и бодигардът вече нямаше да ги притеснява.
Не пътуваха дълго. Апартаментът се намираше в една малка уличка в скромна кооперация. София не искаше да се набива на очи. Плати на шофьора и слезе от колата. Изчака приятелката си и се запъти към входа. Отключи вратата и тръгне нагоре по стълбите. Сградата нямаше асансьор, беше от старите. Апартаментът и беше на третия етаж. Вътре беше топло и уютно. Със сигурност не беше най-големият лукс, но не беше и бардак. Съвсем обикновен апартамент с две стаи. Малък и уютен. Със свежи цветя и малко украшения. София свали палтото си и го закачи на закачалката в коридора.
- Тук поне няма да замръзнем. Искаш ли нещо?
Sophia Belova
Sophia Belova
Admin
Admin

Posts : 846
Join date : 2014-04-29
Age : 36

https://temidas-kiss-rpg.rpg-board.net

Back to top Go down

You've come this far, but you're still far from home Empty Re: You've come this far, but you're still far from home

Post by Наталья Белова Sun 22 Jan 2017, 9:09 pm

Щом пристигнаха в апартамента на Софи, Наталья свали палтото си и го закачи внимателно до това на приятелката си. тя пристъпи навътре и погледът й се плъзна, оглеждайки всяко едно ъгълче. Мястото беше малко, но обзаведено с много вкус, придавайки онзи така желан уют, който липсваше на жилището й с Михаил. Стените бяха в светли тонове, които придаваха простор на иначе малката стая, и в същото време правеше мястото да изглежда свежо и приятно. Този малък апартамент, издаваше същността на София. Тази, която тя така отчаяно пазеше от погледа на другите.
- Харесва ми апартамента ти. - усмихна се Наталья е се настани удобно, на креслото разположено в ъгъла, подгъвайки краката си под себе си. - Имаш ли вино? Бих изпила една чаша. - кимна тя. Студът навън беше неописуем и въпреки от топлината в апартамента, Наталья имаше нужда от нещо, което да я сгрее допълнително, а кафето определено не можеше да влезе в тази категория.
Наталья Белова
Наталья Белова
Admin
Admin

Posts : 244
Join date : 2014-05-01

Back to top Go down

You've come this far, but you're still far from home Empty Re: You've come this far, but you're still far from home

Post by Sophia Belova Sun 22 Jan 2017, 10:00 pm

- Радвам се, че го хареса - Софи си усмихна и добави като се засмя: - Разбира се, кога съм нямала. Настанявай се някъде аз сега идвам.
Тя отиде до малката кухня и извади една бутилка червено вино. Перфектно за зимните дни. Взе две чаши и наля от червената течност. Взе ги и отиде в хола, където Нат се беше настанила на дивана. Софи седна до нея и също подви краката си, в опити да си ги стопли, бяха и замръзнали от противните преспи по улиците. Подаде чашата на Нат и отпи малка глътка от нейната. Приятна топлина обля тялото и. Тя прочисти гърлото си и заговори:
- Не отидох в Синалоа, за да избягам от проблемите. Нито от Дмитрий, нито от Миша. Срещата с Дмитрий не ме накара да бягам, да си отмъщавам. Реших да започна от самото начало. Знаеш, че обичам последователността. Отидох там, за да намеря баща си. Знаеш, че имах неуредени сметки с него.
София млъкна за момент. Беше и трудно да каже следващите си думи. Отпи голяма глътка от виното и продължи:
- Убих го. И не само него. Знаех, че Михаил ме търси, защото преди да замина ми се наложи да убия някой от хората му, които успяха да ме намерят. Нямах друг избор. Трябваше да замина. Там се срещнах с един руснак - Язиков. Работех за него. Научи ме на много неща. После разбрах, че съм имала вуйчо. Казимир Яковлев. Върнах се тук с надеждата, че мога да унищожа Николаеви, а на по-късен етап и Дженовезе. Няма да ги убивам, ако това си мислиш. Искам просто да им взема властта, това ще ги заболи повече. Ще им саботирам всяка възможна сделка и ще ги разруша веднъж завинаги. Или поне това е планът. Ще те разбера, ако повече не искаш да ме виждаш. Превърнала съм се в чудовище. Извърших много гнусни дела, но най-страшното е че дори не съжалявам. Наслаждавам им се.
София погледна смутено надолу и зачака отговора на приятелката си.
Sophia Belova
Sophia Belova
Admin
Admin

Posts : 846
Join date : 2014-04-29
Age : 36

https://temidas-kiss-rpg.rpg-board.net

Back to top Go down

You've come this far, but you're still far from home Empty Re: You've come this far, but you're still far from home

Post by Sponsored content


Sponsored content


Back to top Go down

Back to top

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum