BG Top
BGtop
Log in

I forgot my password

Our team
Sophia BelovaAdministrator
Natalya BelovaAdministrator
Kazimir YakovlevAdministrator
Nikolay Romanoff.Administrator
Katia PetrovaAdministrator
Who is online?
In total there are 3 users online :: 0 Registered, 0 Hidden and 3 Guests

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 73 on Tue 17 Jan 2017, 10:59 pm

Too late for praying I know we might lose our breath We might be scared to death

Go down

Too late for praying I know we might lose our breath We might be scared to death

Post by Sophia Belova on Fri 20 Jan 2017, 2:00 pm

София лека по лека започна отново да се пригажда на живота в Москва. Най-трудно и беше да свикне със студеното време и сухият въздух. От време на време я обхващаше лека параноя, че някой я следи, но се стараеше да не и обръща внимание. Все пак със заминаването си си беше създала много врагове и днес беше решила да провери дали един човек, който извикваше много топли чувства у нея не се е обърнал също срещу нея. Скайлър. Чувстваше я близка и знаеше, че сигурно и е много сърдита за дето изчезна безследно без да се сбогува. Но ако го беше отишла там щеше да загуби много ценно време и рискуваше целият и план за заминаването да бъде провален. Надяваше се ,че ще я разбере и ще и прости.
Белова се опитваше да си спомни точния адрес на Скайлър, ако въобще имаше някаква бегла възможност да е все още там. София ходеше забързано по Московските улици и с носталгия си припомняше старите времена, преди всичко да тръгне надолу с краката. Осъзна, че някога по някакъв начин наистина е била щастлива, но този спомен беше толкова далеч от нея, че и се струваше, че е от предишен живот.
Софи наближаваше сградата, в която живееше Скайлър. Чудеше се дали още се занимава с проституция. Как можеше сама да си го причинява? Но сега беше решила, че няма да повдига тази тема, поне не в самото начало. Беше се променила доста, но тази част от себе си никога нямаше да промени. Търговията с плът я отвращаваше и не искаше да вижда човек, на когото държи да си го причинява.
София почука на вратата и почака да види дали някой ще и отвори. Така и никой не и отвори и тя реши да си тръгва, тъкмо когато тръгна да се връща по обратния път чу изщракването на ключалката.
- Здравей, Скай - на лицето и се изписа топла усмивка и зачака да види реакцията на отсрещната страна. Дали щеше да бъде изгонена или посрещната с широката усмивка на Скай, както едно време.
avatar
Sophia Belova
Admin
Admin

Posts : 846
Join date : 2014-04-29
Age : 30

http://temidas-kiss-rpg.bulgarianforum.net

Back to top Go down

Re: Too late for praying I know we might lose our breath We might be scared to death

Post by Скайлър К. on Sat 21 Jan 2017, 12:22 am

Главата ме болеше, вратът ми беше схванат, гърбът ми протестираше усилено. Вчерашния ден се беше оказал прекалено, прекално изтощителен дори и за мен. Да стоиш и цял ден да наблюдаваш един кретен, който беше допуснал да завлече с пари грешния човек и за финал да имаш среща с клиент се беше оказало по натоварващо отколкото предполагах. А и напоследък рядко си оставях време за почивка и релакс, но днес бях планувала точно това. Започвайки с хубава книга и гореща отпускаща вана. И много, много пяна.
Налях си чаша от любимото си шардоне и без да искам се сетих за Чарли. Преди него не можех да понасям вино, но не го и познавах. Никога не бях знаела какво точно да си купя и именно и затова всичките ми опити да го заобичам завършваха с провал. Но той ме беше научил да ценя различните букети и аромати.. Тръснах глава прогонвайки тази мисъл. Последното което ми трябваше беше да мисля за него в момента, имах си достатъчно проблеми. Взех любимата си книга и доволно се отправих към банята с мечтата най-накрая да се потопя в един друг свят. И буквално и преносно.
Едва се бях настанила във ваната, когато чух силното потропване на вратата.
-О я стига.... - Идваше ми да изръмжа. Точно сега ли някой се беше сетил. И кой подяволите ме търсеше вкъщи без да се обади поне... Измъкнах се от ваната, с елегантност на пияна газела, но бях прекалено ядосана, че някой ми проваляше почивката и намятайки една хавлия се замъкнах да отворя. Не можех да не взема пистолета по пътя към вратата. Не обичах изненадите.
-София... - Очите ми се разшириха, когато видях жената пред мен. Не я бях виждала, колко... Две години... Беше изчезнала напълно и дори връзките на мъжа и не успяха да я открият, какво остава за моите. Премигнах няколко пъти и се дръпнах, за да и направя път да влезе. - Аз... Влизай. Сядай. - Оставих пистолета на шкафа, макар една част от съзнанието ми да го сметна за лошо решение след толкова време. - Аз... Не знам какво да кажа... Как си? Какво правиш тук? Къде беше? - Преди да е успяла да реагира я дръпнах към себе си и я прегънах. - Не мога да повярвам, че тук. И цялата те измокрих... - Изобщо не бях осъзнала, че още съм по халат и май току що бях съсипала дрехите и.
avatar
Скайлър К.
Criminal
Criminal

Posts : 103
Join date : 2014-12-18

Back to top Go down

Re: Too late for praying I know we might lose our breath We might be scared to death

Post by Sophia Belova on Sat 21 Jan 2017, 6:01 pm

Значи все пак Софи имаше някакъв малък късмет. Скай все още живееше тук. Зарадва се, че успя да я намери. По лицето на Скайлър се четеше изненада, но това Белова го очакваше. Все пак беше изчезнала за две години без никой да знае къде е, може би дори някои хора я бяха отписали като мъртвец, но тя не се предаваше така лесно. Беше по хавлия, явно я беше хванала в неподходящо време, но не беше пропуснала да вземе пистолета със себе си, които по-късно когато влезнаха остави на шкафа. В този бизнес никога не можеше да бъдеш прекалено бдителен.
- Извинявай, че ти прекъснах банята. Знам, че си изненадана да ме видиш.
След куп въпроси, Скай е придърпа към себе си и я прегърна като малко я измокри, но това не беше проблем за София. Важното беше, че са се видяли и че Скай не я изгони.
- Не се притеснявай. Бях в Мексико, прибрах се преди няколко дни. Исках да те видя. Ти как си? Какво става с теб?
София не искаше да се впуска в подробности за престоя си в Мексико. Имаше неща, които никой не трябваше да разбира. Беше направила много лоши неща там и се радваше, че се върна в родната си страна невредима. Не беше осъзнала колко и липсваше същност всичко тук. И хората и обстановката. Имаше и много минуси, но за сега се съсредоточаваше над малкото останали хубави неща.
- Много промени ли има през тези две години или живота тук си е все същия?
avatar
Sophia Belova
Admin
Admin

Posts : 846
Join date : 2014-04-29
Age : 30

http://temidas-kiss-rpg.bulgarianforum.net

Back to top Go down

Re: Too late for praying I know we might lose our breath We might be scared to death

Post by Sponsored content


Sponsored content


Back to top Go down

Back to top

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum