BG Top
BGtop
Log in

I forgot my password

Our team
Sophia BelovaAdministrator
Natalya BelovaAdministrator
Kazimir YakovlevAdministrator
Nikolay Romanoff.Administrator
Katia PetrovaAdministrator
Who is online?
In total there are 3 users online :: 0 Registered, 0 Hidden and 3 Guests

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 73 on Tue 17 Jan 2017, 10:59 pm

Too late for praying I know we might lose our breath We might be scared to death

View previous topic View next topic Go down

Too late for praying I know we might lose our breath We might be scared to death

Post by Sophia Belova on Fri 20 Jan 2017, 2:00 pm

София лека по лека започна отново да се пригажда на живота в Москва. Най-трудно и беше да свикне със студеното време и сухият въздух. От време на време я обхващаше лека параноя, че някой я следи, но се стараеше да не и обръща внимание. Все пак със заминаването си си беше създала много врагове и днес беше решила да провери дали един човек, който извикваше много топли чувства у нея не се е обърнал също срещу нея. Скайлър. Чувстваше я близка и знаеше, че сигурно и е много сърдита за дето изчезна безследно без да се сбогува. Но ако го беше отишла там щеше да загуби много ценно време и рискуваше целият и план за заминаването да бъде провален. Надяваше се ,че ще я разбере и ще и прости.
Белова се опитваше да си спомни точния адрес на Скайлър, ако въобще имаше някаква бегла възможност да е все още там. София ходеше забързано по Московските улици и с носталгия си припомняше старите времена, преди всичко да тръгне надолу с краката. Осъзна, че някога по някакъв начин наистина е била щастлива, но този спомен беше толкова далеч от нея, че и се струваше, че е от предишен живот.
Софи наближаваше сградата, в която живееше Скайлър. Чудеше се дали още се занимава с проституция. Как можеше сама да си го причинява? Но сега беше решила, че няма да повдига тази тема, поне не в самото начало. Беше се променила доста, но тази част от себе си никога нямаше да промени. Търговията с плът я отвращаваше и не искаше да вижда човек, на когото държи да си го причинява.
София почука на вратата и почака да види дали някой ще и отвори. Така и никой не и отвори и тя реши да си тръгва, тъкмо когато тръгна да се връща по обратния път чу изщракването на ключалката.
- Здравей, Скай - на лицето и се изписа топла усмивка и зачака да види реакцията на отсрещната страна. Дали щеше да бъде изгонена или посрещната с широката усмивка на Скай, както едно време.
avatar
Sophia Belova
Admin
Admin

Posts : 846
Join date : 2014-04-29
Age : 29

http://temidas-kiss-rpg.bulgarianforum.net

Back to top Go down

Re: Too late for praying I know we might lose our breath We might be scared to death

Post by Скайлър К. on Sat 21 Jan 2017, 12:22 am

Главата ме болеше, вратът ми беше схванат, гърбът ми протестираше усилено. Вчерашния ден се беше оказал прекалено, прекално изтощителен дори и за мен. Да стоиш и цял ден да наблюдаваш един кретен, който беше допуснал да завлече с пари грешния човек и за финал да имаш среща с клиент се беше оказало по натоварващо отколкото предполагах. А и напоследък рядко си оставях време за почивка и релакс, но днес бях планувала точно това. Започвайки с хубава книга и гореща отпускаща вана. И много, много пяна.
Налях си чаша от любимото си шардоне и без да искам се сетих за Чарли. Преди него не можех да понасям вино, но не го и познавах. Никога не бях знаела какво точно да си купя и именно и затова всичките ми опити да го заобичам завършваха с провал. Но той ме беше научил да ценя различните букети и аромати.. Тръснах глава прогонвайки тази мисъл. Последното което ми трябваше беше да мисля за него в момента, имах си достатъчно проблеми. Взех любимата си книга и доволно се отправих към банята с мечтата най-накрая да се потопя в един друг свят. И буквално и преносно.
Едва се бях настанила във ваната, когато чух силното потропване на вратата.
-О я стига.... - Идваше ми да изръмжа. Точно сега ли някой се беше сетил. И кой подяволите ме търсеше вкъщи без да се обади поне... Измъкнах се от ваната, с елегантност на пияна газела, но бях прекалено ядосана, че някой ми проваляше почивката и намятайки една хавлия се замъкнах да отворя. Не можех да не взема пистолета по пътя към вратата. Не обичах изненадите.
-София... - Очите ми се разшириха, когато видях жената пред мен. Не я бях виждала, колко... Две години... Беше изчезнала напълно и дори връзките на мъжа и не успяха да я открият, какво остава за моите. Премигнах няколко пъти и се дръпнах, за да и направя път да влезе. - Аз... Влизай. Сядай. - Оставих пистолета на шкафа, макар една част от съзнанието ми да го сметна за лошо решение след толкова време. - Аз... Не знам какво да кажа... Как си? Какво правиш тук? Къде беше? - Преди да е успяла да реагира я дръпнах към себе си и я прегънах. - Не мога да повярвам, че тук. И цялата те измокрих... - Изобщо не бях осъзнала, че още съм по халат и май току що бях съсипала дрехите и.
avatar
Скайлър К.
Criminal
Criminal

Posts : 103
Join date : 2014-12-18

Back to top Go down

Re: Too late for praying I know we might lose our breath We might be scared to death

Post by Sophia Belova on Sat 21 Jan 2017, 6:01 pm

Значи все пак Софи имаше някакъв малък късмет. Скай все още живееше тук. Зарадва се, че успя да я намери. По лицето на Скайлър се четеше изненада, но това Белова го очакваше. Все пак беше изчезнала за две години без никой да знае къде е, може би дори някои хора я бяха отписали като мъртвец, но тя не се предаваше така лесно. Беше по хавлия, явно я беше хванала в неподходящо време, но не беше пропуснала да вземе пистолета със себе си, които по-късно когато влезнаха остави на шкафа. В този бизнес никога не можеше да бъдеш прекалено бдителен.
- Извинявай, че ти прекъснах банята. Знам, че си изненадана да ме видиш.
След куп въпроси, Скай е придърпа към себе си и я прегърна като малко я измокри, но това не беше проблем за София. Важното беше, че са се видяли и че Скай не я изгони.
- Не се притеснявай. Бях в Мексико, прибрах се преди няколко дни. Исках да те видя. Ти как си? Какво става с теб?
София не искаше да се впуска в подробности за престоя си в Мексико. Имаше неща, които никой не трябваше да разбира. Беше направила много лоши неща там и се радваше, че се върна в родната си страна невредима. Не беше осъзнала колко и липсваше същност всичко тук. И хората и обстановката. Имаше и много минуси, но за сега се съсредоточаваше над малкото останали хубави неща.
- Много промени ли има през тези две години или живота тук си е все същия?
avatar
Sophia Belova
Admin
Admin

Posts : 846
Join date : 2014-04-29
Age : 29

http://temidas-kiss-rpg.bulgarianforum.net

Back to top Go down

Re: Too late for praying I know we might lose our breath We might be scared to death

Post by Sponsored content


Sponsored content


Back to top Go down

View previous topic View next topic Back to top

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum