BG Top
BGtop
Log in

I forgot my password

Our team
Sophia BelovaAdministrator
Natalya BelovaAdministrator
Kazimir YakovlevAdministrator
Nikolay Romanoff.Administrator
Katia PetrovaAdministrator
Who is online?
In total there are 4 users online :: 0 Registered, 0 Hidden and 4 Guests

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 73 on Tue 17 Jan 2017, 10:59 pm

Обичай ме, обичай ме сега, дордето гледам радостно и ясно, дорде не спирам плахо на брега, а ме привлича близката опасност.

Page 1 of 2 1, 2  Next

View previous topic View next topic Go down

Обичай ме, обичай ме сега, дордето гледам радостно и ясно, дорде не спирам плахо на брега, а ме привлича близката опасност.

Post by Нина Николаева on Sat 21 Jan 2017, 12:48 am

Въздъхна и погледна през прозореца за пореден път, но това не променяше нещата. Трябваше да вземе решение най-накрая и не можеше да губи повече време в безсмислено наблюдаване на падащия сняг. Знаеше какво трябва да направи, така че просто взе телефона и само щом отключи екрана, видя името му. Защо толкова се страхуваше, след като така сериозно вярваше, че той бе човека, на който можеше да се довери.
Стисна зъби и натисна зелената слушалка. Телефона й се стори така студен, върху нежната кожа на лицето й. Побиха я тръпки и цялата настръхна, но беше нищо в сравнение с онова, което почувства, когато чу гласа му. Стомаха й се преобърна поне осем пъти и й трябваше още секунда, за да се включи в разговора, но най-накрая се стегна и пое по същество.
- Здравей – гласът й беше тих, но поне спокоен – Нещата тук се промениха и е време да се върнеш.
Може би трябваше да изчака, преди да скочи към важната част. Може би трябваше да го попита как е и дали желае да се върне. Но Нина въобще не беше в състояние да си играе с него, особено след като вече не бе сигурна дали все още имаше влияние над него … онова влияние. Затова предпочете да изстреля всичко набързо и да приключи с нещата.
- Самолета ти е сутринта, а билета ще намериш в мейла си.
avatar
Нина Николаева

Posts : 146
Join date : 2014-06-29

Back to top Go down

Re: Обичай ме, обичай ме сега, дордето гледам радостно и ясно, дорде не спирам плахо на брега, а ме привлича близката опасност.

Post by Алексеевич. on Sat 21 Jan 2017, 1:09 am

Кап. Кап. Кап.
Яркочервеното острие капеше по идеално излъскания под, а малките червени пръски ми се струваха като червени устни на фона на бяло лице - бяха така привлекателни, така идеални .. И целия ми свят.
Подсмихнах се студено, докато изтезавах жалкия тип, облечен като палячо в крещящи дрехи и дебел лъскав и фалшив ланец на врата си. Честно казано, тези смешни улични "шефчета", които се имаха за голяма работа в Щатите бяха като залъгалка за бебе - колкото от тях и да убивам, беше толкова лесно, че почти не можеха да се нарекат задача за мен, какво остава за предизвикателство ..
Прозях се.
Хленчещото нещо на пода на мръсния апартамент ме гледаше умолително, паникьосано и ужасено. Жалкото човече чак се беше подмокрило от страх, а от очите му се стичаха сълзи. Представляваше такава жалка гледка, че едва извличах и минимално удоволствие от това да го измъчвам. При това не за информация, о, не - той ми я беше казал още в самото начало, преди дори да започна с него, беше толкова безгръбначен .. Изтезавах го за удоволствие, но къде ти такова. Беше по-скоро скучно ..
Прибрах се в къщата, която доста наподобяваше тази в Москва и след един освежителен, но бавен и скучен душ се облякох и седнах пред монитора на компютъра си.
Бях така отегчен, че едва дишах, за цялото време на пребиваването си тук.
Звън.
И с един единствен звън нещата се промениха. Гласът й беше нежен, така нежен в моите уши .. и спокоен. Смръщих се. Една друга част от мен изскочи на повърхността и нададе грозно глава. Човешката част от мен. Мразех, че тя я предизвикваше, мразех че я събуждаше у мен. Тя и още един човек, когото преди време се бях заел да защитавам и обучавам ..
-Здравей.
Какъв порой от думи. Тя караше кратко и по същество. Реших да й подражавам.
-Разбрано. Връщам се.
За пореден път се запитах от кога тя беше станала тази, която да ми поставя задачи вместо брат й, но след като нещата се бяха обърнали така .. нямаше да хленча. Фактите бяха такива и толкова.
Стиснах зъби, осъзнавайки, че ме беше яд. На нея, на мен си .. на брат й. На групировката и всички, които бяха в Москва.
На следващия ден вече стоях пред затворените врати на "покоите" й.
avatar
Алексеевич.

Posts : 527
Join date : 2014-07-03
Location : Moscow

Back to top Go down

Re: Обичай ме, обичай ме сега, дордето гледам радостно и ясно, дорде не спирам плахо на брега, а ме привлича близката опасност.

Post by Нина Николаева on Sat 21 Jan 2017, 1:46 am

Изненада се спокойствието, с което прие думите й. Ако помнеше правилно, той лесно се палеше от нещата, които Нина му казваше, но малко или много тя се беше променила, защо не и той? Затова не каза нищо повече и затвори, примирена от успешния разговор, ако можеше да го нарече така. В крайна сметка важното беше, че стана на нейното … нали така?
Но колко наистина се беше променила? Още щом остави телефона на леглото, отвори едно от чекмеджетата с домашни дрехи и погледна ризата. Все още си седеше там, най-отгоре над тениските, с които обичаше да спи. Виждаше я всеки път, щом потърсеше нещо тук и всеки път събуждаше странни чувства и мисли.
Не! Не и днес!
Николаева блъсна ядосано чекмеджето и се обърна към леглото. Не го искаше там тази вечер. Нямаше да заспи, ако отново го пуснеше в главата си, а утре я чакаше изключително важен ден. Той беше на нейно разположение и идваше когато тя го повика. Така беше със самия него, но малко по-трудно й беше да командва спомена …
Още помнеше как ухае кожата му.

***
Беше почти седем, когато на врата се почука. Нина все още не беше готова, но очевидно госта й беше пристигнал и не се знаеше дали е в настроение да чака. Нямаше нужда да го ядосва, не и преди да получи съгласие за пълното му съдействие. Затова насили една невинна усмивка на лицето си и го покани.
- Влез – каза спокойно тя, като не й се налагаше да се обръща, за да се увери, че е той. Можеше да го види перфектно в огледалото на тоалетката, пред която беше седнала – Радвам се, че дойде веднага.
Изключително много се радваше, че и самият той не бе решил да си играе с търпението й. Вечерята беше готова или поне трябваше да е, а малката вече бе готова да изяде някой. Имаше прекалено много работа през деня, за да обърне внимание на собствените си нужди, а сега не искаше да пренебрегва специалният си гост и да започва без него. Но след като вече беше тук, нямаше нужда да губи повече от времето си.
Въпреки всичко намери няколко секунди, за да подчертае устните си с лек гланц. Усмихна се доволно на изражението си, ако не беше сама може би и комплимент щеше да си подари, но след като Алексеевич вече беше тук, го очакваше от него. Роклята й заигра по бедрата, щом се изправи, оставяйки едно приятно усещане от нежното й докосване.
- Как беше полета ти? – попита тя опитвайки се да изглежда загрижена.

Spoiler:
avatar
Нина Николаева

Posts : 146
Join date : 2014-06-29

Back to top Go down

Re: Обичай ме, обичай ме сега, дордето гледам радостно и ясно, дорде не спирам плахо на брега, а ме привлича близката опасност.

Post by Алексеевич. on Sat 21 Jan 2017, 2:10 am

Стъпките ми бяха тихи, докато влизах.
Очите ми се приковаха в гърба й и ефирната рокля, която носеше. Предвид студеното време на Москва, облеклото й беше изключително неподходящо, но все пак кой бях аз, че да й държа сметка?
Краката ми бяха сковани и ги чувствах като дървени, докато пристъпвах към нея и не отронвах и дума.
Всъщност, съзнанието ми беше заето от други мисли - една от онези "романтични" сцени, в които падам в краката й .. Където се втурвам към нея, взимам я в прегръдките си и я целувам продължително. Казвам й колко много ми е липсвала и как не мога без нея ..
Ха.
Бях готов да се изсмея в лицето на всички тези чувства, които само гърбът й ме караше да си мисля. Какъв абсурд. И какво, романтичната сцена би била изключително прекрасна с "чудесния" си край, в който тя ме отпраща само с едно величествено и властно махване на малката си ръка и изчезва отново. И аз отново се превръщам в малкото й кученце, което веднага да дотича, щом тя реши да му свирне ..
Стискайки ядно устни, усещах деловото отношение, струящо от нея.
Изглеждаше зашеметяващо, но това само я правеше да изглежда като още по-голяма изискана госпожица пред мен, отколкото и първия път, в който се срещнахме в къщата й на масата на Николаев.
Пристъпвайки към елегантната обстановка на сервирана вечеря, луксът на къщата и всичко в нея не ми правеше впечатление. Нито пък погледа й, който все още беше необикновен за мен, както и тогава, но за сметка на това пък сега виждах промяна в него.
Беше различна. Аз също бях. Ние бяхме.
Сядайки безцеремонно в единия край на масата, дори не си направих труда да я изчакам тя да седне първа - още нещо, различно от преди, тъй като тогава се държах джентълменски с нея и изпълнявах прищевките й. Сега щях да изпълнявам далеч по-различни нейни желания.
Повдигайки вежди, се учудих, че си правеше труда да подхваща малки и незначителни теми. Усещах нещата доста по-осезателно, усещах и нея прекалено ясно, затова и се ядосах на себе си.
Щях да бъда кученцето. И точно на това ме беше яд най-много. И все пак щях да изпълнявам поръчките й ..
Доста повече предпочитах да играя кученцето за брат й, отколкото за нея, защото когато опреше до Нина ..
-Да минем по същество. Е, каква е ситуацията?
Скръстих ръце върху масата, гледайки я също толкова делово, колкото и тя говореше по-рано. Погледа ми беше отправен към нея, но беше студен и празен - все пак знаех точно колко добре умеех да прикривам вътрешните си мисли пред нея.
Облягайки се назад, извърнах поглед и се загледах навън, към снега, докато небрежно добавих
-Кой трябва да убия?
Минавайки на по-важната тема, най-сетне усетих нещо познато и приятно - чувството на тръпка от сложна мисия, предизвикателството на задачата и удоволствието да убивам, за да я изпълня .. Зловеща усмивка се прокрадна по устните ми - най-сетне другото ми "Аз" се връщаше и се събуждаше наистина, предвкусвайки завръщането на убийствата, свързани с престъпността в Москва. Предвкусвайки това, за което беше създадено.


Last edited by Алексеевич. on Sat 21 Jan 2017, 9:57 pm; edited 1 time in total
avatar
Алексеевич.

Posts : 527
Join date : 2014-07-03
Location : Moscow

Back to top Go down

Re: Обичай ме, обичай ме сега, дордето гледам радостно и ясно, дорде не спирам плахо на брега, а ме привлича близката опасност.

Post by Нина Николаева on Sat 21 Jan 2017, 2:38 am

- Ще започнем, когато АЗ кажа!
Гнева в очите й не можеше да се пропусне, особено от наблюдателен човек като него, но и Нина не се стараеше да го скрие. Никога до сега не си бяха говорили за работа, не и така сериозно, както в момента. Очевидно го беше оставила с грешното впечатление, че може да се държи както си иска и да й нарежда, но това можеше да се случи само в спалнята й след работно време.
И въпреки опита си да демонстрира някаква доминация над него, в крайна сметка беше готова да го послуша и да мине по същество. Очевидно щеше да си вечеря сама, тъй като Алексеевич едва ли щеше да се задържи, след като получеше онова, което го интересува. Е, трябваше вече да е свикнала, така че въздъхна с недоволство и поне си позволи да отпи от виното, преди да премине към сериозните теми.
- Имам друг човек, който се занимава вече с това – призна най-накрая, като го погледна с любопитство. Не знаеше колко лошо можеше да приеме новината, че е успяла да го замени, но той щеше да й бъде полезен с нещо съвсем различно – Има един мъж … - не знаеше как да му обясни за какво точно ставаше въпрос, тъй като самата тя още не може да го приеме – Казва се Антон Черкски. Не ми харесаха нещата, които научих за него, но все още не мога да разбера защо се навърта около мен. Някой го е пратил, сигурна съм! – може би трябваше да започне с още по-ранна информация, но чак сега осъзна грешката си – Брат ми замина за България преди месец. Нае ми охрана, но не съм чак толкова сигурна в тях. Прекалено много нови лица се появяват, познатите изчезват и … - вгледа се по-настоятелно в очите му и се чуди дали въобще да го каже, но думите я изпревариха – Страх ме е!
Не можеше да повярва, че му го изтърси просто така. Тази сцена се въртеше в главата й всяка вечер и всяка сутрин. Винаги беше различна и въобще не беше сигурна как щяха да се случат нещата, но определено не очакваше това. Не веднъж си представяше как му споделя страховете си, а той я взема в прегръдките си и се заклева, че няма да позволи на никой да я доближи. И тогава устните му …
Не, какъв беше смисъла да губеше ума си по такива глупости, след като очевидно нямаше да се случат.
Николаева се опита да събере мислите си и след като отново получи контрола над емоциите си, продължи.
- Искам да се грижиш за мен! – да, това звучеше най-близко до нещото, което наистина искаше от него – Искам да наблюдаваш хората, които се навъртат около мен, да се занимаваш с бизнеса ми, когато аз не мога и да ми помагаш в някои решения. Не съм била сама до сега и някои хора започнаха да се възползват от това. Не желая да им давам повече подобни възможности.
Е … след като си каза всичко, сега поне можеше да опита крехкото заешко.
avatar
Нина Николаева

Posts : 146
Join date : 2014-06-29

Back to top Go down

Re: Обичай ме, обичай ме сега, дордето гледам радостно и ясно, дорде не спирам плахо на брега, а ме привлича близката опасност.

Post by Алексеевич. on Sat 21 Jan 2017, 9:56 pm

Гледах я настоятелно, дори и когато избухна заповеднически. Не реагирах на яда й, макар че той я правеше да изглежда някак сладка. Просто стоях насреща й и чаках, когато все пак тя реши да ме послуша и да пристъпи по същество.
Признавам, казаното от нея ме изненада доста. Повдигнах вежди, учудването изписано ясно и очевидно на изражението ми, но въпреки това не я прекъсвах и я оставих да говори. Когато спомена някакво име, ми се стори познато .. Май го бях чувал преди бегло из престъпните среди на Москва, но въпреки това ми се струваше, че тя може би преувеличава .. Докато не видях страха в очите й.
И това ме изненада още повече.
Облегнах се назад на стола си, размишлявайки усилено над казаното от нея. Първата ми мисъл беше, че тя иска от мен да играя ролята на верния съпруг. Втората ми мисъл беше, че искаше просто подчинен, някой в ролята на войник, изпълняващ заповедите й безусловно и без каквито и да е въпроси. Третата ми и най-обезпокоителна мисъл беше, че може би търсеше приятел в мое лице ..
Въздъхнах шумно. Смръщен, все още не казвах нищо, обмисляйки внимателно думите си. Преценявайки още по-внимателно ситуацията .. как се беше стигнало до тук?
Когато се запознахме, дори и не подозирах, че нещата ще се развият по този начин. Тя беше сладка, красива и чаровна и събуждаше сетивата ми за чувства, за които дотогава бях сляп и глух. Но това беше тогава .. Сега, е да кажем просто, че вече нищо не беше същото.
Оглеждайки се в уплашените й очи, разбрах, че не можех да й откажа. Не и сега, не и по-рано ..
Не знаех дали изобщо бях способен на това. Стиснах ядно зъби, защото знаех, че няма да я изоставя. Не и в такова заплетено положение, при това сама и без брат й или когото и да било друг до нея ..
Изправяйки се от масата, я гледах все така настоятелно. Погледа ми не се откъсваше от нея, докато я приближавах. Облегнах се на ръба на масата и затаих дъх, протягайки ръка към лицето й. Пръстите ми се канеха да погалят бузата й, а аз едва издържах на нетърпението да почувствам кожата й, да се отдам на докосването .. Тя мълчеше, наблюдавайки ме.
Точно когато щях да осъществя допира, ръката ми застина във въздуха на милиметри от нея. Гледах я, замръзнал на мястото си, докато в очите ми се четеше объркване. Поклатих съвсем леко глава, питайки се защо постъпвах така и бях така дяволски нерешителен, нещо, което беше твърде нетипично за мен. Но тя винаги успяваше да ме обърка.
Отстъпих крачка назад.
И още една.
Побързах да й дам гръб и се запътих към прозореца, заставайки пред него. Скръстих ръце и смръщено се взирах навън, без действително да виждам каквото и да било от гледката на къщата й. Накрая въздъхнах отново, този път примирено.
-Добре. Печелиш, както обикновено .. Ще го направя.
Стискайки ядно зъби, осъзнавах твърде ясно в какво се забърквах, без да имам каквото и да било желание, но все пак .. все пак се отнасяше за Нина и както винаги аз бях пълен глупак с нея.
Обръщайки се, за да я погледна, добавих
-Обаче имам едно условие. Ще ти помагам с каквото кажеш, но отношенията ни си остават стриктно делови. Говориш така, сякаш имаш нужда от някой, на който да имаш доверие и аз съм насреща. Не бих те предал, но това не значи, че ще е взаимно и ти ще имаш моето доверие. Поради което и предпочитам нещата да останат делови и в рамките на професионалното.
Повдигнах рамене, твърдо решен да постигна желаното. Не знаех как щеше да реагира, но действията ми от преди малко ясно ми говореха, че щеше да е най-добре да е така. Не исках да замесваме чувства, още повече когато се отнасяше за групировката й, сигурността й и бизнеса на фамилията й. Наблюдавайки я решително, очаквах решението й. Аз бях взел моето. Сега беше неин ред да го направи ..
avatar
Алексеевич.

Posts : 527
Join date : 2014-07-03
Location : Moscow

Back to top Go down

Re: Обичай ме, обичай ме сега, дордето гледам радостно и ясно, дорде не спирам плахо на брега, а ме привлича близката опасност.

Post by Нина Николаева on Sat 21 Jan 2017, 11:06 pm

Лудата смесица от противоположни чувства успя да я обърка за известно време, но в крайна сметка гневът надделя. Нина сбръчка сърдито носле, като му хвърли един изпепеляващ поглед, все още сдържайки виковете си. Не искаше да изпадне в истерия пред него, само щеше да изглежда още по-слаба, отколкото той очакваше, но беше изключително трудно да запази самообладание, докато ебаваше така с нея.
Накара я да настръхне цялата, още докато се приближаваше към, а да не говорим как копнееше за допира му. Изчерви се още преди да я докосне, но след като това въобще не се случи, яростта започна да напира. Винаги правеше така. Това бяха старите му номера, а тя дори не го беше провокирала този път. Някак си успя да го разбере тогава, но сега беше далеч по-объркващо.
Но щом чу думите му, запали на секундата.
„Нещастник“
- Нищо повече от не съм поискала! – напомни му тя през зъби.
Той беше този, който трябваше да получи подобно предупреждение, а имаше смелостта да го отправя към нея. Очите й говореха достатъчно за това как прие думите му, но реши да продължи, преди той да я е разбрал погрешно. Нямаше да се изненада, ако я обвинеше, че е недоволна, защото иска други неща от него.
- Съгласна съм, така че ако няма да философстваш повече, си седни на мястото. Има няколко неща, които трябва да свършиш утре.
Не искаше да се заяжда, но от това негово обикаляне из стаята я заболяваше главата. Напоследък бе брутално натоварена, както физически, така и психически. Не помнеше от кога не си е оставала в леглото до обяд, нещо което преди правеше много често. Днес дори не бе успяла да яде, а сега и тия сцени с Алексеевич. Главата й щеше да експлодира, а вече не помнеше колко хапчета беше изпила.
- Първо има един човек, с който желая да си поговориш – започна спокойно тя, докато си наливаше вино – Създава ми известни проблеми и очевидно аз не го плаша – всъщност можеше да го изплаши, но както наскоро откри, още беше неопитна и понякога прекаляваше с „плашенето“. Което пък й припомни за втората му задача – Един от клубовете остана без управител. Трябва да сложа някой, но повече, които пожелаха поста му, ми се струват прекалено глупави за подобна работа. Просто виж кой ще стане, защото вечерта трябва да има човек. В момента е пълна анархия там. Звъняха ми два пъти вече, а едва ли още имат много работа – най-вероятно щеше да й се наложи да отиде там и да прекара по-голямата част от вечерта в бара – На края на вечерта имам среща с един от доставчиците. Ако искаш, можеш да дойдеш с мен, за да се запознаете.
Ако се справяше с работата, така както брат й умееше, то със сигурност щеше да се наложи да се вижда и с по-важните хора. Едва ли беше прекалено рано, да започне да го представя на хората. Трябваше да го приемат бързо, за да не повтаря грешката, която се беше получила с бившия управител на бара.
avatar
Нина Николаева

Posts : 146
Join date : 2014-06-29

Back to top Go down

Re: Обичай ме, обичай ме сега, дордето гледам радостно и ясно, дорде не спирам плахо на брега, а ме привлича близката опасност.

Post by Алексеевич. on Sat 21 Jan 2017, 11:48 pm

Нина беше ядосана.
И с право, не можех да я виня .. Действията ми бяха твърде противоречиви. Обаче когато опреше до чувствата ми към нея .. в най-добрия случай бяха .. непредсказуеми. В най-лошия бяха .. преливащи.
Зарових ръка в косата си и я гледах все така настоятелно. Тя изглеждаше твърде изтощена .. твърде изтормозена. Личеше си, че лидерството не беше нещо, с което е привикнала. Проклех Николаев - как смееше така да запрати всичко по дяволите и да я остави да се справя сама с цялата им групировка?
-Нина .. недей. Не исках да изглежда така, сякаш си играя с теб.
Думите ми прозвучаха почти като молба. След което обаче тя ме изненада за пореден път. Играейки отново ролята си на послушно кученце, седнах на мястото си и се изсмях, клатейки глава. Погледа й, отправен към мен стана въпросителен и като махнах с ръка, развеселено казах
-Нищо, нищо .. просто ми е непонятно как единствено ти си способна да помислиш, че можеш да превърнеш един убиец в личния си асистент. Нямам проблем за това със сплашването, но колкото до всичко останало ..
Повдигнах рамене. Тази работа определено не беше за мен - единственото, което знаех как да правя, беше да убивам. За щастие обаче познавах някой, който беше запознат с тази сфера и по изключение можех да поискам услуга. Вадейки телефона от джоба си, набрах номера на старата си съквартирантка, също престъпник като мен - по това си приличахме. Разликата ни обаче се състоеше в това, че тя беше перфектен информатор и имаше връзки навсякъде, което значеше и че познава всякакви хора. Чувайки смеха й от отсрещната страна, проведох дружелюбен разговор с нея, който приключи с изказването й, че до 15тина минути ще е успяла да ми намери търсения управител.
Въздъхнах.
И реших, че е време за действия.
Приближих се към Нина, като този път определено я докоснах - взех нейния телефон, който и тя държеше в ръка и бързо го изключих, като го захвърлих на масата без много много да му мисля.
-Е, каза че искаш да се грижа за теб. Не се притеснявай, ще се погрижа - точно сега ти трябва почивка, а не размишления над проблеми, които могат и да почакат. Имаш нужда от сън.
След което изненадах и нея, и себе си, като я взех на ръце и я понесох към стаята й, която твърде ясно помнех къде се намира - пътя дотам беше прогорен в съзнанието ми. Усещах тялото й така нежно, малко и топло срещу моето .. точно както и в нощта, когато доверчиво беше заспала в ръцете ми, давайки ми един безценен подарък .. и то не само под формата на спомена от тогава.
Сега обаче тя никак не беше толкова безгрижна, колкото тогава. Нито толкова лъчезарна. Имаше нужда от малка пауза, за да може да презареди и след това отново да се залови да се справя с цялата тази ситуация с лидерството.
Поставяйки я на леглото й, простичко я завих и загасих нощната лампа до леглото й. Стаята потъна в тъмнина, докато се канех буквално да я притискам към леглото, но да успея да я убедя да поспи. 
Имах желанието да я гледам как заспива, но тъй като в мен напираха и други желания, умело избягвах погледа й и побързах безшумно да изляза от стаята, без да казвам нищо повече, затваряйки вратата след себе си.
avatar
Алексеевич.

Posts : 527
Join date : 2014-07-03
Location : Moscow

Back to top Go down

Re: Обичай ме, обичай ме сега, дордето гледам радостно и ясно, дорде не спирам плахо на брега, а ме привлича близката опасност.

Post by Нина Николаева on Sun 22 Jan 2017, 12:37 am

Не искаше да го превръща в личен асистент, по-скоро в дясната си тъка, но очевидно не я познаваше добре, за да знае какво иска. Най-голямата му грешка беше, че въобще си помисли, че ще остави вечерята, за да спи. Чакаше я цяла шоколадова торта в кухнята, а да не говорим за заешкото, от което бе опитала само хапка. Ами виното?
Хвана възглавницата и замахна силно, стоварвайки я право в главата му.
- Какво ти става? – попита объркано, като цъкна нощната лампа, за да може той добре да види лицето й – Не може да ме пипаш така и да ме носиш! Спри да си играеш със съзнанието и ми донеси чинията, че като нищо ще изгубя съзнание вече, но няма да е от умора.
Започваше да се чуди каква бе целта на действията му. Наистина ли се опитваше да я съблазни, карайки я да си мисли, че само си въобразява? Още малко щеше да я целуне и да й врътне една реч, как действията й са неморални и пречат на бизнеса. Въобще нямаше да се изненада, но и нямаше да спори. След като искаше да я играят тази игра, то Нина нямаше да се дърпа повече. Знаеше я много добре, тъй като й беше любима и най-вероятно това щеше да го накара да се кротне.
- Моля ти се – веднага извади най-невинния си поглед, знаейки че това щеше да му е достатъчно – Ще си хапна в леглото и после направо заспивам. Обещавам! – милата усмивчица го довърши и след като получи съгласието му, не пропусна да добави – И виното, моля те.
Едва го изчака да излезе, като скочи от леглото с такава засилка, че едва не прегърна пода. Моментално съблече роклята и бельото, които хвърли на най-близкия стол. Все пак не смяташе да прекалява, затова все пак отвори чекмеджето, в което седеше ризата му, но тактуично я игнорира, избирайки нещо съвсем различно – нежен комплект от потник и прашки в бял сатен и черна дантела.
Наистина ли си мислеше, че само той може да я провокира?

Spoiler:

- НЕ ЗАБРАВЯЙ БУТИЛКАТА! – провикна се тя, само колкото да се увери, че не беше вече пред вратата й. А и честно казано, след ден като днешния, имаше нужда от цялата бутилка.
Чу тракане в края на коридора, което я успокои, че все още бе в трапезарията. Стигна бързо до огледалото, като пусна косата си и небрежно я разтресе, придавайки й малко по див вид. Бузките си нащипа с пръсти, карайки ги да се зачервят и не пропусна да си намигне за малко кураж.
И тъкмо тръгна към леглото, когато го видя да влиза през вратата.
- Оууу много ти благодаря – каза му весело тя, сякаш не правеше нищо нередно и се приближи, за да грабне сладкото си винце.
По принцип беше от хората, които биха изчакали всичко в леглото, но точно сега й трябваше причина да му покаже как изглежда и отзад. Затова взе чашата от ръцете му, отпи една малка глътка, без да изпуска очите му от поглед и облиза блажено устни.
Надигна се леко, завъртайки се на пръстчетата си, като се върна до леглото и остави чашата на нощното си шкафче. Наведе се само за секунда, колкото да подхване завивките и бързо се мушна под тях. Седна на края на леглото и закача с вълнение вечерята. А може би вълненията й бяха причинени от друго.
avatar
Нина Николаева

Posts : 146
Join date : 2014-06-29

Back to top Go down

Re: Обичай ме, обичай ме сега, дордето гледам радостно и ясно, дорде не спирам плахо на брега, а ме привлича близката опасност.

Post by Алексеевич. on Sun 22 Jan 2017, 1:01 am

Излизането ми беше прекъснато от молбата й за нещо за хапване, преди да заспи. Повдигайки вежди, все пак се съгласих, запътвайки се обратно към трапезарията, следван от редовните й вметвания какво би искала. Това ме развесели, защото беше така типично за Нина, че дори не бях съзнавал как ми е липсвало. Всъщност знаех обаче, че беше намислила нещо, тъй като тонът й звучеше твърде "невинно", че да бъде искрена.
Връщайки се в стаята, заварих масата както си я бяхме оставили и започнах бързо да взимам от всичко - най-напред виното с бутилката, след това чинията й, към която за всеки случай прибавих още от гарнитурата на заешкото .. Май бързо се превръщах в сервитьор, освен че тя искаше и да съм асистент, но това само ми напомни как играх ролята на барман за нея, защо сега да не бъда сервитьор?
Знаех, че ме въртеше на малкия си пръст, и колкото и да ме беше яд от това, не можех да се измъкна от влиянието й върху себе си ..
Взимайки всичко нужно, се запътих обратно към стаята й. Когато отворих вратата обаче, едва не изпуснах всичко - буквално за секунди успях да се овладея преди всеки прибор да е станал на парчета, строшени на пода.
Гледката на Нина по бельо не само беше най-апетитното нещо, което бях виждал от дълго време насам, но и отново ми напомни на спомен .. за това как тя ме 'измъчваше' с гледката на голото си тяло под душа, докато ме молеше да й подам шампоана ..
Преглътнах, с немалка доза усилие.
Усещах обаче известна развеселеност, когато тя се обърна и гледката отзад едва не ме накара да си загубя ума.
И все пак .. Нина най-сетне се връщаше към онази безгрижност, която помнех оттогава. Онази пламенност и съблазнителност, които най-много от всичко у нея ми въздействаха ..
Последвах я до леглото й, държейки приборите и като оставих подноса на нощното шкафче, бавно и преднамерено се наведох към нея, шепнейки в ухото й така, че дъха ми да погали кожата на врата й
-Знаеш ли, ако целеше да ме изкушаваш с гледката, трябваше само да ми кажеш и с удоволствие щях да изчакам, вместо да ме разхождаш до трапезарията и обратно ..
Говорех тихо, подканващо и примамливо, използвайки на свой ред уменията си по прелъстяване върху нея. Исках поне веднъж да опитам и да видя дали ще успея да й въздействам така, както тя въздействаше на мен .. Защото не се и съмнявах, че беше достатъчно само да погледне тялото ми, за да види доказателството за това колко точно я желаех. Обаче тъй като не бях прилагал върху нея досега каквито и да е опити за съблазняване, то исках да знам доколко, ако се получи, бих могъл да успея да й въздействам .. Така, както тя правеше с мен.
avatar
Алексеевич.

Posts : 527
Join date : 2014-07-03
Location : Moscow

Back to top Go down

Re: Обичай ме, обичай ме сега, дордето гледам радостно и ясно, дорде не спирам плахо на брега, а ме привлича близката опасност.

Post by Нина Николаева on Sun 22 Jan 2017, 1:29 am

„Сладурче“
Така бързо забрави за думите си преди малко, че Нина нямаше как да не се замисли, защо въобще беше толкова настоятелен за тъпото си условие, след като самият той не можеше да го спазва повече от десет минути. Самата тя не виждаше смисъл от това, тъй като малко секс нямаше да им навреди, а и най-вероятно щеше да направи работата им далеч по-приятна, но все още му беше ядосана.
- Не знам за какво говориш – каза с такава усмивка тя, че едва ли не му заяви „Лъжа те и се правя на интересна“. И точно това целеше!
Нощничката сякаш бе доловила настроението на собственичката си и презрамката се свлече от рамото й. Николаева не побърза да я оправи, искаше да види дали това щеше да привлече погледа му, а и ако искаше да е прилична, можеше сам да я вдигне … това определено щеше да й хареса.
- Просто се приготвих за лягане – оправда се най-накрая тя, но все така фалшиво, както до сега – А и не исках да те притесня. Току виж си си помисли, че се държа непрофесионално.
Не можеше да отрече, че провокациите му я влудяваха. Думите му дори бяха причината за мокрия сатен между краката й, но малката беше инато същество и нямаше да се примири така лесно. След като щеше да я обвинява, то можеше да се постарае да е достатъчно виновна. Но сега да се върнем на темата – с неговите камъни по неговата глава.
- Благодаря ти – каза накрая съвсем неочаквано, като напълно игнорира близостта му и се пресегна, за да си вземе вечерята в скута – Ще ти пиша сутринта за задачите – съвсем умело успяваше да си придаде вид на човек, който не се нуждаеше повече от него – Лека нощ!
Беше ясно, че не иска да го гони, но той не й оставаше друг избор. Не можеше да му остане длъжна, не и както преди. Ако не се беше правил на толкова интересен на вечеря, Нина сигурно щеше да се предаде накрая и да го помоли да сподели леглото й тази вечер, но това нямаше как да стане вече. Предпочиташе да измъчи и себе си, оставайки съвсем самичка, отколкото да се пречупи под нежния му допир и закачливи думи.
А само колко й се искаше да заспи в ръцете му …
avatar
Нина Николаева

Posts : 146
Join date : 2014-06-29

Back to top Go down

Re: Обичай ме, обичай ме сега, дордето гледам радостно и ясно, дорде не спирам плахо на брега, а ме привлича близката опасност.

Post by Алексеевич. on Sun 22 Jan 2017, 11:41 pm

Гледах я, някак примирено. Причината да настоявам за делови отношения беше ясно подчертана от действията й, влиянието й над мен и прехвърчащите помежду ни искри, които бяха очевидни и за двамата. Напрежението помежду ни можеше да се реже с нож. А аз бях твърде добър с ножовете ..
И знаех твърде ясно, че да смесваме работата с удоволствие не беше добра идея. За нея щеше да е просто секс, но за мен .. Усещанията, които тя пробуждаше в мен ме притесняваха и не знаех как бих гледал на нещата, ако пренесем отношенията си и в леглото.
А може би просто правех нещата твърде сложни ..
Потискайки една въздишка, наблюдавах със съжаление как тя ни най-малко не реагира на действията ми и примамливите жестове. 
Знаех, че думите й са лъжа, но ми изглеждаше така, сякаш тя все пак упорито се опитваше да убеди в обратното и мен, и себе си. 
-Хмм .. виж ти. Защо ли бих си помислил, че се държиш непрофесионално? Може би заради оскъдната ти пижама?
Повдигнах вежди, наблюдавайки я развеселено. Обаче си беше вярно, че тя никак не се беше поддала на примамването ми, така че .. Може би не й въздействах вече. Беше напълно възможно повече да не й влияя по този начин, докато тя ме подлудяваше. При това съвсем неумишлено и с малки неща, като смъкването на презрамката от рамото й, в което бях вперил поглед. Пръстите буквално ме сърбяха да вдигна презрамката на мястото й, но знаех, че допира с голата й кожа би бил още по-голямо мъчение за мен от самата гледка пред очите ми. 
Думите й, с които ми пожела лека нощ само затвърдиха твърдението ми, че не й влияя. Тя беше склонна да играе играта помежду ни, но само във физически аспект. А аз не исках това. Желаех я твърде много, за да бъда само това за нея. Не исках да съм играчка в нейните очи, макар и реално вече да се бях превърнал в такава .. Досега това определено не ми беше идвало наум.
Повдигайки небрежно рамене, се наведох на сантиметри от устните й и тихо прошепнах
-Сигурна ли сте, госпожице Николаева? Не бих ли могъл да съм ви полезен с още нещо?
Невинното изражение никак не отиваше на моето лице така както на нейното, но все пак успях да го докарам да бъде достатъчно убедително.
Прекратявайки актьорската си игра в следващата секунда, се дръпнах назад от нея и въздъхнах, този път искрено. Успявайки да наподобя половинчата усмивка, пълна с огорчение, накрая се изправих с думите
-Лека нощ, Нина.
И се запътих към вратата.
avatar
Алексеевич.

Posts : 527
Join date : 2014-07-03
Location : Moscow

Back to top Go down

Re: Обичай ме, обичай ме сега, дордето гледам радостно и ясно, дорде не спирам плахо на брега, а ме привлича близката опасност.

Post by Нина Николаева on Wed 25 Jan 2017, 6:19 pm

Въпреки желанието си да го спре за пореден път, Нина най-накрая го остави да напусне стаята и дълго остана просто вгледана във вратата. Още усещаше горещия му дъх по устните си и това я накара да притвори очи, изживявайки момента отново и отново. Но щом спря да чува стъпките му, усети необяснимата празнота, която липсата му пораждаше. Имаше некаква нужда от него и въпреки, че не бе склонна да му го признае, вече започваше да го осъзнава.
За пореден път скочи от леглото, но вместо да го последва, притича босичка до прозореца и отпусна челото си на студеното стъкло. Само след секунда входната врата се отвори и окъпаният му в светлина силует я накара да се усмихне. Проследи го внимателно с поглед, докато не се качи в колата си и накрая дори докосна фигурата му, сякаш можеше да го усети през прозореца.
- Липсваше ми – прошепна искрено Николаева, но Алексеевич така и не я чу.
Изчака, докато колата напусна двора, след което се върна в леглото и скочи със засилка. Затвори очи и отново си го представи в стаята, надвесил се точно над нея. От устните му обаче не излизаха думи. Бяха прекалено заети, за да се наслаждават на врата й. Закачливите вълнички в косата му оставяха едно гъделичкащо усещане под брадичката й.
Нина спусна ръце по тялото си, но в нейното съзнание тя бяха чужди. Големи силни мъжки длани, които бавно се спускаха надолу, карайки кожата по коремчето й да настръхне. Тръпнеше в очакване, но преди да го усети, потърси очите му. Онези големи светли омайващи очи, които никога не можеше да сбърка. Но нищо не й се видя толкова реално, както вибрациите на скапания телефон.
- КАКВО ИСКАШ? – вдигна тя повече от бясна, но това нямаше да оправи нещата – МОЛЯ? Господи … нищо не прави, идвам след малко!
Знаеше, че проблемите за тази вечер не бяха свършили и макар Влади да й бе помогнал със забравянето им, те съвсем не бяха изчезнали. Нина зарови пръсти в косата си, след което я стиска ядосано до болка и изкрещя гневно. Не можеше да получи и пет минути удоволствие, дори в собственото си съзнание, но колкото и да се моткаше, нещата вече бяха ясни – нямаше да й се размине с посещението в клуба.
Облече се бързо, като пи малко докато се оправяше и скоро вече беше в колата. Още не можеше да го избие от съзнанието си и се надяваше поне това да продължи, тъй като сериозно възнамеряваше да си „мисли“ за него, когато се прибере.
avatar
Нина Николаева

Posts : 146
Join date : 2014-06-29

Back to top Go down

Re: Обичай ме, обичай ме сега, дордето гледам радостно и ясно, дорде не спирам плахо на брега, а ме привлича близката опасност.

Post by Алексеевич. on Thu 26 Jan 2017, 12:38 am

Тя наистина можеше да те докара до побъркване ..
На път за старата ми къща в покрайнините на Москва обмислях срещата ни. Нещата бяха коренно различни от преди и не можех да кажа със сигурност дали това ми харесваше или не. Едно обаче беше сигурно - привличането помежду ни все още беше там, както и първия път, в който двамата стояхме един срещу друг на масата.
Смръщих се, обмисляйки станалото. Тя ми влияеше, имаше очи, за да го види .. Но аз може би не й въздействах вече. Това ме объркваше и ме хвърляше в необясним смут.
Емоциите ми бяха навсякъде, просто защото досега изобщо не присъстваха, до момента, в който телефона ми иззвъня с нейното име, изписано на дисплея.
Взирайки се в пътя, размишлявах усилено. Не трябваше да позволявам това да се случва отново .. щях да се стегна. Налагаше се. Обаче за съжаление, думите винаги бяха по-лесни от делата и аз го съзнавах, че дори и за един убиец това също важеше.
По дяволите.
Щях да се държа професионално. Налагаше се да успея. Трябваше да успея ..

Досадната вибрация на телефона ми ме измъкна от мислите. Подразних се и се канех да игнорирам съобщението, което бях получил, но възможността да е от нея ме накара да не го подмина. Това само ме подразни още повече - държах се абсурдно ..
Хвърляйки поглед на екрана и изписаните думи, заковах колата на място. Някой ме канеше да се включа в нападение - нещо привидно нормално, след като на всеки в Москва му трябваха точно две минути, за да разбере, че съм се върнал. Изненадата се състоеше в това, че мястото, което щеше да бъде под обстрел съвсем скоро беше същия клуб, на който до съвсем скоро търсех управител за персонала. 
Обърнах посоката и се запътих светкавично към мястото. Това не можеше да е съвпадение. Вярно, бях оставил Нина в безопасност в леглото й, но това, че тя нямаше да е там не значеше, че нападението не беше предназначено да е именно срещу нея и да остави едно доста ясно послание след себе си.
Успявайки да пристигна по-рано, проверих оръжията си. За щастие имах предостатъчно у себе си, както обикновено си ги носех, но все пак малко предпазливост никога не беше излишна. Знаех, че щях да унищожа малката група престъпници, които бяха или много глупави, или много смели да нападат групировка като Николаеви.
Не след дълго екшъна започна и аз с радост отприщих чудовището в себе си за пръв път от доста време. Признавам си, убийствата бяха истинска наслада .. Да усещам кръвта, която проливах, като от пистолети преминах на ножове, защото изискваха близко разстояние, а освен това с тях убиването ставаше една идея по-лично, поне за мен.
Прерязвайки гърлото на поредния наемник около себе си, разпорих корема на следващия, наслаждавайки се на болезнената му смърт. Убивах хаотично, без да се интересувам, че бях покрит с кръв или че ще ми трябват известни усилия, за да почистя след това.
Очите ми блестяха с чудовището открито виждайки се в тях, докато вдишвах всяка пръска кръв, всяко свое движение, довело до нечия смърт и всеки труп, който оставях след себе си. Миризмата на барут, прясна кръв и викове се смесваше около мен, докато напълно бях потънал в клането и изживявах всеки момент, който ме караше да се чувствам по-жив отвсякога.
Обръщайки се на една страна, отрязах ръката на поредния наемник, след което го намушквах отново и отново и предусещайки края му, погледа ми заблужда наоколо в търсене на следващата си жертва.  Очите ми блестяха повече отвсякога, но вместо на поредния бъдещ труп, погледа ми срещна този на едни твърде познати тъмни шоколадови очи в далечината, наблюдавайки ме в цялото ми "величие" насред нападението.
avatar
Алексеевич.

Posts : 527
Join date : 2014-07-03
Location : Moscow

Back to top Go down

Re: Обичай ме, обичай ме сега, дордето гледам радостно и ясно, дорде не спирам плахо на брега, а ме привлича близката опасност.

Post by Нина Николаева on Thu 26 Jan 2017, 1:51 am

- Каква е тази проверка малко преди полунощ? – по тона й личеше, че вече е безкрайно изнервена – Вие нямате ли си работно време? – присви ядосано юмручетата си, опитвайки се да не изригне – ЩОМ ВИЕ НЕ СПИТЕ, НИКОЙ ДРУГ НЕ ТРЯБВА ДА СПИ, ТАКА ЛИ?
- Госпожо, моля ви, успокойте се – заяви за пореден път полицая, очевидно също губейки търпение – Ще приключи по-бързо, отколкото предполагате.
Николаева надигна недоволно вежда, но не й оставаше друго, освен да си замълчи и да почака още малко. Не разбираше какво още се моткаха колегите му, след като тя вече беше тук. По телефона вдигнаха такава аларма, че трябва да дойде на секундата, а сега се опитваха да я успокоят. Не можеш да събудиш звяр, а после да му кажеш да кротува. Просто не се получаваше.
- Донеси ми нещо от бара – нареди тя на едно от момчетата си, което тръгна да излиза от офиса, но веднага щом отвори вратата, всичко започна.
Първо дойдоха изстрелите и макар, че нашето момиче не беше чак толкова плашливо, несъзнателно се сви. Беше стреляла с пистолет, беше виждала и хора да умират, но когато нещо подобно се случи, страха те обзема и не те пита дали си готов. Поне тя така го усещаше, но точно в този момент се зарадва, че не беше сама.
Шибаната свиня в униформа извади пистолета си, насочвайки го с цялата си наглост към красивата й главица. Наистина ли? Нима очакваше нещата да се развият в негова полза? Едва докосна спусъка, когато Димитрий уви ръце около врата му. Куршума се заби високо в стената, доста над Нина, но дори мъртвото му тяло на земята не успя да я откъсне от ужаса, в който се давеше.
- Трябва да тръгваме! – настоя Ваня за пореден път, но сега сграбчи ръката й и я дръпна грубо – Стойте приведена и вървете към вратата!
Приведена? Не! Николаеви ходеха с високо вдигнати глави. Егото им въобще не позволяваше да следват команди, затова тя дръпна грубо ръката си, след което стовари своята върху лицето му. Радваше се, че действат бързо, но дори в подобни моменти не биваха да забравят кой командва.
- Трябва да видите това! – прекъсна я Димитрий, точно когато щеше да си излее гнева върху другарчето му – Новото момче може и да овладее положението.
Какво ново момче?
Нина блъсна грубо мъжа, за да види какво точно се случваше. Изненадата се изписа на лицето й, а тя замръзна на мястото си и едва успя да мигне през цялото време. Алексеевич беше като обсебен от демон, ако можеше така да се изрази и дори не осъзна, когато заколи един от нейните хора. Започна да разбира защо брат й го харесваше толкова много, че чак не му даде да си поиграе с него.
- „Новото момче“ ти е шеф, така че си пази коментарите за себе си – отвърна все така студено малката, сякаш се засегна от начина, по който го нарече преди малко.
Но сякаш всичко изгуби смисъл, когато погледите им най-накрая се засякоха.
Инстинктивно тръгна към него, въпреки предупрежденията на охраната си, чието мнение не беше по-важно от Влади. Имаше нужда да го пипне, да се увери, че е истински, но щом се доближи до него, усети хладнината, която тялото му излъчваше. Очите му бяха някак по-тъмни, скулите доста по-дълбоки, а ножа който все още стискаше заплашително в дясната си ръка, я плашеше малко.
„ НИНА, СТЕГНИ СЕ! – нахока се тя на ум и отново върна погледа си върху очите му – Той никога няма да ти посегне!“
Макар и да не беше напълно сигурна в това, желанието й да го докосне надделя. Николаева взе последната стъпка и преди всичко хвана грубо китката му, измъквайки ножа от потъналата му в кръв ръка. Не беше толкова от страх, колкото от желанието да се отърве от демона, който виждаше в очите му.
- Казах ти да дойдеш утре – прошепна тихичко Нина, така че само той да я чуе. Е, определено беше повече от благодарна, че не я беше послушал, но нямаше да е тя, ако не му се скараше – Наранен ли си? – попита накрая още по-тихо и трескаво започна да опипва окървавените му гърди, търсейки рани.
Трябваше й малко време, за да осъзнае, че можеше да му се случи нещо, а паниката отново започна да я поглъща.

Spoiler:

Разбира се и дрешки ;д Влади разбира от бой, Нина от мода ;д
avatar
Нина Николаева

Posts : 146
Join date : 2014-06-29

Back to top Go down

Re: Обичай ме, обичай ме сега, дордето гледам радостно и ясно, дорде не спирам плахо на брега, а ме привлича близката опасност.

Post by Алексеевич. on Thu 26 Jan 2017, 2:28 am

Наклоних леко глава на една страна, докато студеният ми поглед презрително се плъзна по нея. Другото ми "Аз" буквално крещеше да се хвърля върху нея и да я разкъсам на парчета. Вместо това я огледах от върха на стилните високи обувки до последния косъм на главата й, изражението ми студено, дръпнато и все още опиянено от скорошните убийства.
Имаше късмет, че извършените от мен убийства досега ми позволяваха да се вкопча в малкото контрол, който притежавах над чудовището в мен и да я опазя от него, успявайки да се овладея и да не се поддам на инстинктите си, всеки един от които буквално крещеше да я убия още сега. Почти можех да усетя вкуса от кръвта й .. еуфорията от проливането й.
Факта, че тя посмя да изтръгне оръжието от пръстите ми, не допринесе за ситуацията. Стисках зъби, мъчейки се отчаяно да се владея. Споменът от случката в къщата ми, когато неволно я бях ударил ми даваше някакви сили да устоявам срещу себе си. Вината от стореното тогава беше достатъчно силна да спре дори и другото ми "Аз", макар и едва едва. 
Обаче побързах да се дръпна от допира й, сякаш се бях изгорил. Усещането на пръстите й по тялото ми не помагаше с нищо, напротив, дори влошаваше нещата - заедно с желанието за убийства идваше и сексуалното, но породено от животинска страст и никакви други чувства, а аз не исках това за нея. Не и сега, нито пък когато и да било. Тя значеше твърде много за мен, а вече беше видяла най-тъмната ми страна .. И виждах страха в очите й - нима си мислеше, че може да го скрие? В сегашното си състояние инстинктите ми бяха най-изострени и долавяха и най-малкото нещо, какво остава да пропусна очевидната уплаха, видима съвсем ясно в погледа й, въпреки тревогата, примесена с него. 
-Нямам и драскотина. - гласа ми беше безпристрастен и лишен от всякаква емоция, докато стоях сковано насреща й, отстъпвайки крачка по крачка назад от нея. Много бавно, малко по малко, но сигурно се съвземах и започвах да потискам другото си "Аз" обратно в себе си, оковано вътре в мен, където му беше мястото.
По дяволите.
Никой жив човек не ме беше виждал в това състояние досега. Всеки, който беше станал свидетел на тази различна моя страна, беше свършвал мъртъв. Не и Нина.
Обръщайки й гръб, започвах да усещам кръвта по себе си лепкава, но чудовището в мен продължаваше да извлича удоволствие от спомена за извършените убийства, от чувството на свобода и контрол над мен. 
Проклех се.
Как, мамка му, се беше стигнало дотук? Защо се получи така? Имах милиони въпроси, блъскащи се в главата ми, но импулсите ми надделяха и без много да се замислям, бях решен по възможно най-бързия възможен начин да се омитам оттук. Копнеех за комфорта на стария ми дом и инстинктивно търсещ удобството на старото си убежище, се запътих към колата си толкова бързо, колкото можех  без да тичам, за да не привличам допълнително внимание върху себе си - кръвта върху мен вече вършеше достатъчно добра работа с това, нямах нужда и от допълнителни бонуси.
Като този със страха и неодобрението в очите на Нина, когато ме видя такъв ..
avatar
Алексеевич.

Posts : 527
Join date : 2014-07-03
Location : Moscow

Back to top Go down

Re: Обичай ме, обичай ме сега, дордето гледам радостно и ясно, дорде не спирам плахо на брега, а ме привлича близката опасност.

Post by Нина Николаева on Fri 27 Jan 2017, 10:17 pm

Премига объркано и веднага хукна след него. Можеше да я съжали малко и да намали темпото, тъй като не й беше никак лесно да припка след него на тези обувки, но Влади изглеждаше прекалено ядосан, за да се съобразява с който и да е, най-вече пък с нея. Това не беше никак честно! Радваше се, че му няма нищо, но тя не беше чак толкова добре.
- Чакай! – провикна се след него, но усилията й бяха излишни.
Това обаче не беше достатъчно да я откаже. Нина стисна ядосано нежните си ръчички и усети как дръжката на ножа потъна между пръстите й. Удари я една мощна вълна адреналин и без грам разум, малката изскочи пред колата и си го изкара на предния капак. Ръцете й се стовариха гневно върху колата на Алексеевич и ако не друго, то поне най-накрая получи вниманието му.
- КЪДЕ СИ МИСЛИШ, ЧЕ ОТИВАШ? – изкрещя тя и му хвърли един огнен поглед, преди да се качи в колата – ДА НЕ СИ ПОСМЯЛ ДА МЕ ЗАРЕЖЕШ ТАКА!
Въздъхна тежко и се овладя, като бързо взе разстоянието до вратата, настанявайки се на свободната седалка. Тръшна ядосано вратата, след което отпусна ръце в скута си и чак сега осъзна, че мажеше кръвта по дрехите си. Гледката я изкара от равновесие, но вместо да започне да хленчи, стисна гневно зъбки и отново впи пръстите си в ножа. Да държи нещо подобно я караше да се чувства една идея по-силна, макар и това да беше само илюзия.
- Какво беше това? – попита най-накрая тя, като се надяваше да получи някакъв по-смислен отговор – Защо дойде? Знаеше ли, че това ще стане? Как? – нямаше никаква представа какво се беше случило, а той продължаваше да я държи в невидение – МАМКА МУ, ОТГОВОРИ МИ! – настоя тя и отново блъсна с юмруци, този път по нежните си бедра – Моля те! Объркана съм.
Лицето й най-накрая си върна онзи невинен вид, който едва ли подхождаше толкова много, но беше подходящ за случая. Въпреки че не бе готова да му го признае, Николаева не беше само объркана, а и уплашена, а след това което видя, за пореден път се убеждаваше, че има нужда от него. Знаеше, че охраната й ще я опази по един или друг начин, но на никой нямаше такова доверие, така както на него. Дори сега, тук в колата му или къде и да я отведеше, знаеше че той винаги ще се погрижи за нея. Просто се налагаше да му го напомни.
- Влади, моля те!
И ръката й нежно се отпусна върху неговата.
avatar
Нина Николаева

Posts : 146
Join date : 2014-06-29

Back to top Go down

Re: Обичай ме, обичай ме сега, дордето гледам радостно и ясно, дорде не спирам плахо на брега, а ме привлича близката опасност.

Post by Алексеевич. on Fri 27 Jan 2017, 10:47 pm

Ръката й стискаше моята, а аз просто карах към къщата си, все още ядосан. Мълчах и не казвах нищо, въпреки настоятелните й опити да ме накара да говоря - като започна от заповядване, премина през крясъци и гняв и завърши с молби .. И все пак, Нина не можеше да ме убеди да й дам рационално обяснение, не и точно в този момент, когато все още се отърсвах от другото си "Аз" и транса на убийствата, в който бях изпаднал пред очите й. Понякога го наричах и транс, макар да помнех всяко свое действие, но тъй като нормалната ми безчувствена персона и тази на студенокръвния убиец, способен на абсолютно всичко бяха две коренно различни личности в мен, то най-често гледах на другото си "Аз" като чудовището, което бяха създали в мен по време на обучението ми, започнало още като малко момче.
Шофирах с бясна скорост, което ни отведе пред дома ми за отрицателно време. Къщата си беше същата, тъй като никога не спирах да плащам за камериерка, която да почиства, без значение къде се намирах. Изтръгнах ръката си от нейната, като заобиколих колата с ядни крачки, но дори и в гнева си все пак кавалерски й отворих вратата. Обаче след това грубо я стиснах за китката и буквално я повлякох след мен към къщата. Не се съобразявах дали можеше да спазва темпото или щеше да се спъне, а след като все така грубо я изтиках през вратата, я избутах навътре със засилка, която я накара да направи няколко крачки напред, преди да се спре, успявайки все пак да запази равновесие и да не се стовари на безупречно чистия ми под.
Бях ядосан, и нещо повече ..
Защо, по дяволите? Защо трябваше да ме вижда така? Не беше ли достатъчно останалото .. а сега и това.
-Имаш късмет, че досега не съм те убил.
Тонът ми беше леден. Тя ме наблюдаваше, гнева видим и в нейните очи, но не ме интересуваше. Точно в този момент най-малко мислех за това да се съобразявам с нея. Беше ме твърде яд - на обстоятелствата, на мен си, на другото ми "Аз" .. на всичко.
И след гнева дойде примирението. Може би най-сетне тя щеше да погледне на мен реално, виждайки ме какъвто си бях - един убиец.
Пристъпвайки към нея, ръцете ми пламенно я обгърнаха и аз я прегръщах с отчаяние и пламенност, които караха тялото ми леко да трепери. Зарових лице във врата й, оставяйки се топлината на тялото й и мекотата на допира й да ме утешат. Намирах комфорт в прегръдката, нещо твърде странно за мен.
След един дълъг момент, и аз не бях сигурен колко точно време беше минало, вдигнах глава и опрях челото си в нейното.
-Виждаш ли? Едва ли сега можеш да отречеш какво съм .. Предупреждавах те, че съм опасен. Не ми повярва. Е, имаше възможност да се увериш в това с очите си. Сега може би ще разбереш най-накрая защо ти казвах да стоиш далеч от мен.
Смръщвайки се леко, отстъпих крачка назад от нея, махвайки с ръка пред лицето и тялото ми, жестикулирайки ясно кръвта по мен.
-Би ли искала това? Всичката тази кръв? Можеш ли да кажеш честно, че можеш да свикнеш с това? Дори и сега дрехите ти са в кръв, съмнява ме за теб да е приятно усещане ..
Аз бях свикнал с него, за мен беше твърде познато чувство и вече дори не се замислях, просто отмивах червената течност от себе си. Но тя .. на нея никак не й прилягаше, при все, че изискана госпожица като нея едва ли досега си беше цапала ръцете .. в буквалния смисъл на думата, както сега, докато все още стискаше ножа ми.
Извръщайки погледа си встрани от нейния, очите ми се заковаха към вратата, подканяйки я безмълвно да се запъти към нея. Честно казано дори се надявах искрено тя да го направи, след това, на което беше станала свидетел днес ..
avatar
Алексеевич.

Posts : 527
Join date : 2014-07-03
Location : Moscow

Back to top Go down

Re: Обичай ме, обичай ме сега, дордето гледам радостно и ясно, дорде не спирам плахо на брега, а ме привлича близката опасност.

Post by Нина Николаева on Fri 27 Jan 2017, 11:25 pm

Възможно ли беше да я обърка повече? Плашеше я точно толкова, колкото я привличаше, но Нина нито за момент не се отдръпна от него. Нито от грубите му ръце, които я вкараха насила в къщата, нито от нежната му прегръдка, която накара крачетата й да омекнат. Нима си мислеше, че щеше да си тръгне точно сега? Не, това беше най-откровения разговор за тази вечер и малката щеше да се възползва максимално.
- Ела тук! – заповяда му тя.
Пръстите й най-накрая се отпуснаха и ножа просто падна на пода, създавайки излишен шум. Колкото и сигурна да се чувстваше с него, нямаше реална нужда от някакъв си студен предмет. Нуждаеше се да усеща нещо горещо и живо под дланите си, затова го сграбчи грубо за дрехите и използва всичката си сила, за да го върне обратно в прегръдките си.
Пръстите й веднага се заровиха в меките вълни на косата му. Нина се усмихна леко, едва забележимо, като придърпа лицето му и закачливо погали нослето му със своето. Устните му ухаеха на целувки, но тя не посмя да ги докосне. Ако трябва да сме честни, смелост й се намираше, но не това целеше в момента. Имаше план и той налагаше на нежното й тяло да се притисне настоятелно в неговото.
- Наистина ли мислиш, че си толкова страшен? – прошепна му тя, наблюдавайки очите му от близо – Че ме плашиш? – засмя се – Че можеш да ме нараниш?
Нямаше намерение да му признава, че на моменти наистина я притесняваше, както начина по който я завлече в къщата преди малко. Но не защото беше прав. НЕ! Не искаше да му го признава, защото тогава трябваше да му каже и колкото много я привличаше това. Момиче като нея нямаше работи със скучни момченца, които да й купуват цветя и дрънкулки. Искаше влудяващата тръпка от опасността, която сякаш беше нещо неизбежно с Алексеевич.
Но защо по дяволите не можеше да я разбере?
- Давай! – прикани го отново с ядосания си тон, но без да го пуска. Искаше да гледа очите му, докато го предизвиква – ХАЙДЕ! – наведе се и вдигна ножа, за да го напъха грубо в ръцете му – Удари ме! Набий ме! Убий ме! – беше така настоятелна, въпреки трепетите, които страха предизвикваше – Какво чакаш? И двамата знаем, че не можеш да го направиш – една много лоша усмивка се появи на лицето й, когато Нина се притисна още мъничко, почти докосвайки устните му със своите, след което прошепна – Та теб дори те е страх да ме целунеш!
avatar
Нина Николаева

Posts : 146
Join date : 2014-06-29

Back to top Go down

Re: Обичай ме, обичай ме сега, дордето гледам радостно и ясно, дорде не спирам плахо на брега, а ме привлича близката опасност.

Post by Алексеевич. on Fri 27 Jan 2017, 11:53 pm

Отстъпих назад от нея и я изгледах смаяно. Беше ли сериозна наистина? Присвих очи, като накрая попитах тихо
-Подиграваш се с чувствата ми ли, Нина? 
Някак ми беше трудно да го повярвам, но ми изглеждаше именно така. И пак се връщахме в началото ..
Това ли я привличаше в мен?
Въпроса ми за първи път изобщо някога признаваше, че изпитвам нещо. Към нея. Тя беше единствената, която е чула подобно нещо от устните ми, точно както и беше единствената, видяла чудовището в мен на свобода и доживяла, за да разказва за това.
Изсмях се.
-Май с теб не стигнахме до никъде .. Ти ме виждаш точно като тръпка, нещо интересно, което да държи вниманието ти известно време, докато следващото интересно нещо не се появи. Това съм за теб и го знам.
Зарових ръце в косата си, усещайки все още пръстите й там, но моите не можеха да заменят нейните - нежното докосване, приятното усещане, изпращащо тръпки по тялото ми ..
-И само защото ти се дърпам те кара да ме искаш още повече. Точно, както и когато се запознахме. Не съм глупак. Защо мислиш те отблъснах тогава?
Присвих очи, наблюдавайки я, жалък и примирен. Бях се разкрил пред нея и говорех като сополива женичка, но исках цялото това нещо да се приключи най-сетне. Дори бях склонен да се върна в Щатите, където да умирам от скука, но поне нямаше да чувствам. Тя продължаваше играта помежду ни, но дори не съзнаваше, че за мен това никога не е било игра. Наистина ли си мислеше, че да предизвиква чувства в мен би било някаква си игричка? Е, бъркаше - или беше твърде разглезена, или беше твърде незряла, че да го разбере.
-Знаеш ли какво? Да, страх ме е да те целуна. Защото ще поискам повече. И ти няма да ми го дадеш, а дори и по някакво странно чудо да успееш, то няма да доведе до никъде.
Свих рамене, оставяйки и последната частица от достойнството си на пух и прах. Е, предвид миналото ми, бях унижаван и много по-дълбоко, но никога така емоционално, най-вече защото до съвсем скоро емоциите в мен дори не съществуваха. Поклатих глава, упорито и смръщено, очаквайки тя да се засмее или да ме нарече глупак, което щеше да е още един признак, че не ме приема сериозно. Бях й удобен само докато се нуждаеше от мен, докато й трябваше някой, на който можеше да има доверие. 
След това ..
Не се и съмнявах, че щеше да изчезне, точно както го беше направила и първия път. А аз щях да продължа с живота си, сякаш нищо не е станало. Защото тя може и да имаше доверие в мен, но не и аз в нея. Единствената личност, на която вярвах, беше Пандора.
avatar
Алексеевич.

Posts : 527
Join date : 2014-07-03
Location : Moscow

Back to top Go down

Re: Обичай ме, обичай ме сега, дордето гледам радостно и ясно, дорде не спирам плахо на брега, а ме привлича близката опасност.

Post by Нина Николаева on Sat 28 Jan 2017, 12:25 am

Глупак? Не! Много повече му отиваше лицемер!
- Как смееш? – попита го невярвайки тя и премига объркано – Много добре знаеш как ме караш да се чувствам – щеше да настоява, защото го вярваше – Знаеш ли какво е усещането, когато се правиш на заинтересован, а веднага щом захапя ме отблъскваш? Ти какво си мислиш? Че аз нямам чувства? Че нямам достойнство? – наистина ли не беше забелязвал до сега или просто му харесваше да се прави на глупак – Правя се на маймуна, за да привлека вниманието ти, чудейки се какво ще ти хареса и как да ти угодя, а ти ме обвиняваш мен? МЕН?
Не искаше да прекалява с драматизма, тъй като момчетата не бяха по тази част, но начина по който я обиди за пореден път й нагорча прекалено много. Погледа й започна да се премрежва драстично, но яростта не й позволяваше да се разреве пред него. Захапа злобно долната си устна и го изгледа така ядосано с големите си влажни очи. Очевидно беше сгрешила … той все пак успя да я нарани.
- МАЙНАТА ТИ! – изкрещя някак немощно Нина, а горещите й сълзи се стекоха по нежното й лице – На тебе и на шибаните ти чувства – е със сигурност щеше да съжалява за тези думи, но точно в момента не бе способна да мисли. Гневът беше надделял – Дръж си ги за себе си, пази си ги, че да не ти стане нещо случайно! Горкичкият той – тона й стана леко надменен, но хлиповете й някак разваляха величествения ефект – Сигурна съм, че ще си много по-щастлив така, криейки това което изпитваш, вместо да ми споделиш чувства си и да ме оставиш да ти покажа какво ТИ предизвикваш в мен.
Въпреки, че беше кралица на спорове и драми, Николаева не можа да издържи дълго срещу него. Така се беше разстроила, че гласа й бързо отслабна и й ставаше все по-трудно да му говори. А и какъв беше смисъла? Той си знаеше неговото и не искаше да му се дава акъл, макар че единственото, което тя желаеше да му даде, бе утехата на устните си. А може би по-скоро търсеше неговата …
Както и да е!
- Извинявай, че ти развалих вечерта – заяви накрая все още ядосана, като тръгна към вратата и не успя да го погледне повече – Не се притеснявай, няма повече да ти досаждам.
Разбира се, малко преувеличи. Дори сега, вървейки към изхода, сдържайки се да не се обърне, все още продължаваше да се надява, че той ще я спре. Че ще я хване грубо над лакатя, ще я обърне насила, но устните му ще бъдат това, което ще я накара да остане. Но уви, Алексеевич беше стиснат и мамка му, беше стиснат за чувства. Да си ги къта до пенсия ако иска.
Едва не помете вратата на излизане, като не пропусна да я блъсне с все сила, макар и да не й беше останало много от нея. Това едва ли щеше да оправи положението, но поне за момент я накара да се почувства така, сякаш контролира нещата. И този момент свърши изключително бързо, когато осъзна, че чантата й все още беше в бара, заедно с телефона и парите й. Сериозно … щеше да върви до там?
Изкрещя гневно още на алеята пред вратата му, но ината надделя и накрая тръгна бавно по улицата към центъра.
avatar
Нина Николаева

Posts : 146
Join date : 2014-06-29

Back to top Go down

Re: Обичай ме, обичай ме сега, дордето гледам радостно и ясно, дорде не спирам плахо на брега, а ме привлича близката опасност.

Post by Алексеевич. on Mon 30 Jan 2017, 8:31 pm

Наблюдавах изненадано цялата тирада, представляваща реакцията й.
Въздъхнах. Не бях сигурен с всички жени ли беше така, или само с Нина никога не можех да кажа правилното нещо. Каквото и да направех. Все пак обаче общувах с твърде малко представителки на нежния пол извън леглото и явно това също допринасяше за липсата ми на разбиране.
Стискайки зъби, знаех, че трябва да я последвам. Тя беше твърде разтърсена, твърде уязвима и твърде разсеяна, така че лесно можеше да стане плячка на всекиго. Идеята да я оставя като открита мишена никак не ми допадаше, или поне така се убеждавах сам себе си, опитвайки се да си внуша, че само заради това хуквах след нея.
Настигайки я на тротоара, я хванах грубо над лакътя и я задърпах обратно към къщата. Не казвах и дума - гледката на сълзите й ме обезоръжаваше, и нямах предвид само за говоренето. Чувствах се неловко, че бях причинил сълзите й, още повече след като никак не ги очаквах. Нина беше силна личност и рядко изразяваше слабост, без значение за какво се отнася - аз предпочитах да крия чувствата си, а тя имаше своята гордост.
Стисках ръката й, едва сдържайки желанието си да я разцелувам още на улицата. Знаех, че да заговоря открито за отношенията помежду ни само щеше да усложни нещата, но не бях предполагал доколко точно, докато не станах свидетел на реакцията й. Сега ми се искаше изобщо да не си бях отварял устата, за да не я виждам така наранена.
Пристъпвайки обратно в къщата, я поведох директно към моята стая. Май вече ми беше станало навик да мисля за нея като част от личното ми пространство. Отворих със замах вратата на банята и едва там вътре пуснах ръката й, но само за да настроя струята на душа. Обърнах се към нея, а пръстите ми нежно започнаха да смъкват блузата й, но това само подклаждаше желанията ми, така че просто я оставих на спокойствие в банята - вече знаеше всичко къде е още от миналия път, а и двамата бяхме покрити с кръв, така че на първо число исках да се погрижа за това .. а после да измисля и евентуално какво да й кажа.
Грабвайки от стаята си една от ризите ми, доста сходна с тази, която й бях дал и предния път, я оставих на леглото така, че тя да я види щом излезе от банята.
Запътих се към гостната, за да ползвам душа там и след като вече бях чист, преоблечен и с влажна коса, се върнах в стаята си, търсейки я с поглед.
Начина, по който я сварих ме накара да забравя всичко, което се канех да й кажа и накрая само промълвих
-Съжалявам.
докато ръцете ми я обгръщаха. Знаех, че се извинявах за всичко, включително и за това какъв кретен можех да бъда понякога, но най-вече съжалявах за сълзите й. И защото съвсем ненужно бях усложнил още повече нещата, сякаш те имаха нужда да стават още по-оплетени, отколкото вече бяха.
avatar
Алексеевич.

Posts : 527
Join date : 2014-07-03
Location : Moscow

Back to top Go down

Re: Обичай ме, обичай ме сега, дордето гледам радостно и ясно, дорде не спирам плахо на брега, а ме привлича близката опасност.

Post by Нина Николаева on Mon 30 Jan 2017, 10:21 pm

Малко бяха хората, които можеха да оставят Нина без думи, но Влади определено беше специалист в тази сфера. За пореден път я изненада с извинението си, а тя запърха объркано с големите си мигли, без да знае как да отговори. Осъзнаваше, че извинение от нея също не беше лоша идея, но всъщност беше ли достатъчно? За пореден път го поставяше в подобна нелепа ситуация и макар до преди минути да вярваше, че вината бе изцяло негова, вече не бе така сигурна в себе си.
- Знам – прошепна тихичко, като прехапа виновно устна и потърси красивите му очи – И аз съжалявам … малко прекалих.
Едва ли „малко“ беше точната дума, но и усилията й не бяха малки. Абсолютно очевидно беше, че нашето момиче не обичаше да се извинява или просто казано можеше да си позволи да не го прави. С него обаче нещата бяха различни – чувствата се намесваха и много бързо заемаха мястото на разума и гордостта й. Тези неща просто губеха значението си, когато той застанеше пред нея, още повече когато я прегръщаше.
Ръцете й непринудено се плъзнаха по гърдите му, изкачвайки се нагоре. Нежно опипа врата му и очертанията на прекрасната му брадичка, усмихвайки се несъзнателно. Накрая пръстите й се преплетоха на тила му, а Николаева въздъхна тежко, преди да заговори.
- Не исках да те притискам – призна му тя, макар че й харесаха признанията му, въпреки начина по който й ги поднесе. Малко сълзи нямаше да развалят факта, че той най-накрая призна за наличието на чувства – Знам, че понякога съм малко … лошичка – това беше най-добрата дума, за която успя да се сети – Но не исках да съм лоша с теб! Просто … не съм си доспала. Раздразнителна съм и обещавам да се държа по-прилично утре.
Това наистина бе сериозна причина, която засягаше лошото й държание, но не беше сигурна дали той ще се хване. Не го излъга … не точно. Това, което каза си беше самата истина, само пропусна да спомене, че чувствата й към него я побъркваха. През повечето време беше толкова напрегната, че повечето хора не желаеха да говорят с нея. Викаше за щяло и нещяло, разстройваше се от всевъзможни глупости и взимаше прибързани решения, абсолютно отдадена на първичните си емоции.
На кратко, няма нищо по-опасно от едно влюбено момиче с власт над хората.
avatar
Нина Николаева

Posts : 146
Join date : 2014-06-29

Back to top Go down

Re: Обичай ме, обичай ме сега, дордето гледам радостно и ясно, дорде не спирам плахо на брега, а ме привлича близката опасност.

Post by Алексеевич. on Tue 31 Jan 2017, 12:39 am

Повдигнах вежди, наблюдавайки я с немалка доза недоумение.
Действията й бяха коренно различни от тези преди малко. Сега тя изглеждаше доволна, някак отнесена .. и разсеяна от нещо, но все пак доволна. Радвах се, че вече не беше разстроена, но някак се учудвах, че извинението беше достатъчно за нея, за да оправи всичко. Някак си нещата помежду ни бяха твърде сложни и се изненадвах, че едно толкова просто действие можеше да ги промени толкова много.
Прегръщах я, наблюдавайки усмивката на лицето й. Замислих се над думите й - в моите уши звучаха твърде много като оправдания, но все пак факта, че беше преглътнала своята гордост, за да се извини на свой ред, не беше никак малък. Знаех, че това беше нещо твърде нетипично и необичайно за нея и се питах защо ли беше склонна да казва неща, които обикновено не би. Но при мен важеше същото, предполагам ..
Вдигнах я на ръце, наслаждавайки се на гледката Нина облечена в една от моите ризи. Май се повтарях, но ми харесваше. Запътвайки се към леглото, целунах челото й, усещайки пресния аромат от шампоана, опрял брадичката си на главата й, но без да прилагам натиск.
Поставих я внимателно на леглото и преметнах завивката от отсрещната страна на леглото така, че да я покрие, въпреки че тя лежеше върху нея. Спомних си момента от миналото, в който беше заспала в ръцете ми и аз я бях пренесъл тук. Дали на сутринта тя щеше да поиска същата закуска като тогава?
Подсмихнах се, а мисълта ме забавляваше. Наблюдавах я, но без да я докосвам. Знаех, че нещо все пак я притесняваше по-рано. Не бях глупак и можех да усетя когато някой криеше нещо от мен, но съзнавах и достатъчно ясно, че не беше моя работа да я разпитвам. Най-малкото, харесвах новото спокойствие между двама ни и не исках да го нарушавам. 
-Почини си и поспи. Ще бъда долу.
Постарах се да звуча нормално, докато се надявах този път да успея да я предразположа към почивка. Сега поне нямаше кой да я безпокои, защото никой не знаеше къде е - беше възможно да са я видели да се качва в колата с мен, но никой нямаше как да знае къде съм я откарал, освен ако не ме последваха тогава, а те бяха достатъчно глупави да не го направят. Може би ги беше страх да я разпитват. Повдигнах рамене. Наблюдавах я ведро в продължение на един момент, главата й на възглавницата ми и тъмната й коса пръсната по нея. След което повторих действието, което бях направил и в нейната стая - угасих лампата на нощното шкафче до леглото и се запътих към вратата. Мислех си за няколко "схватки" с боксовата круша във фитнес залата долу, която носеше един друг спомен, малко по-различен от този, който също ме караше да се усмихна, но по съвсем различен начин. Крушата беше нова, но това не ме спираше да се подсещам за това всеки път, щом я погледнех. Малко тренировка с юмруци щеше да ми се отрази добре, а и се чувствах спокоен след извършените от мен убийства днес. Не ми пречеше да мисля за тях, по-скоро събитията след това бяха тези, за които се стараех да не се сещам. Все пак, искаше ми се един малко по-спокоен завършек на деня, след всичко, случило се досега ..
avatar
Алексеевич.

Posts : 527
Join date : 2014-07-03
Location : Moscow

Back to top Go down

Re: Обичай ме, обичай ме сега, дордето гледам радостно и ясно, дорде не спирам плахо на брега, а ме привлича близката опасност.

Post by Нина Николаева on Tue 31 Jan 2017, 1:44 am

Очевидно беше, че Нина искаше нещо повече от него, но вече започваше да се примирява с мисълта, че това може би беше най-доброто, което можеше да получи. Затова му позволяваше да я разнася като кукличка насам натам, а за изненада на всички, сама тя бе решила да си затвори непослушната устичка и да изпълнява. Едва ли щеше да заспи лесно, не и в неговото легло, но щеше да кротува и почива.
Едва изчака да излезе, преди да се овъргаля в завивките му, като прасенце в кална локва. За жалост, й трябваше малко време, за да установи, че действията й бяха абсолютно безсмислени. Нито ризата, която носеше сега, нито завивките, в които щеше да спи, ухаеха на него. Носеха свежия аромат на чисто пране, но определено не беше това, на което се надяваше нашето момиче. Може би щеше да бъде малко по-щастлива, ако в крайна сметка той легнеше до нея, но вече не се надяваше на подобни неща.
Въздъхна недоволно, като накрая просто придърпа една от възглавниците, обгръщайки я както с ръце, така и с крака. Беше прекалено малка, за да замести човек, но поне поддържаше илюзията, че не беше сама в леглото. По принцип не беше такова бебе, но след сцената в бара, можеше ли някой да я вини? Чак сега, сама тук в тъмното, осъзна колко много я притесняваше всичко, случило се тази вечер.
Дълго време лежа и просто мисли. Мислеше за полицая в офиса, мислеше за телата в залата, мислеше за хората, които я пазеха и разбира се, не спираше да мисли за момчето на долния етаж. Той знаеше нещо! Не можеше да повярва, че появата му беше чиста случайност, но упорито отказа да й даде каквато и да е информация. Нямаше да го тормози повече днес, но това в никакъв случай нямаше да му се размине.
Умората най-накрая надделя и Нина се предаде.
Въпреки спокойствието обаче, не успя да спи много спокойно. Може би беше заради липсата на собственото й легло или липсата на някой в това легло, но какво значение имаше причината? Въртя се цяла вечер, като остави завивката да се свлече повече от половината на пода, заедно с възглавницата, върху която първоначално спеше. Остана само онази в прегръдките и малкото свито на кълбо момиче, което беше настръхнало от нощния хлад.
Нина измърмори сънено, като стисна още по-силно възглавницата.
- Няма да ти го дам. Той си е мой!

ПП. Не бях сигурна как искаш да продължим, затова ти я оставих спяща, да я правиш каквото искаш xD
avatar
Нина Николаева

Posts : 146
Join date : 2014-06-29

Back to top Go down

Re: Обичай ме, обичай ме сега, дордето гледам радостно и ясно, дорде не спирам плахо на брега, а ме привлича близката опасност.

Post by Sponsored content


Sponsored content


Back to top Go down

Page 1 of 2 1, 2  Next

View previous topic View next topic Back to top


 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum