BG Top
BGtop
Log in

I forgot my password

Our team
Sophia BelovaAdministrator
Natalya BelovaAdministrator
Kazimir YakovlevAdministrator
Nikolay Romanoff.Administrator
Katia PetrovaAdministrator
Who is online?
In total there are 4 users online :: 0 Registered, 0 Hidden and 4 Guests

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 73 on Tue 17 Jan 2017, 10:59 pm

Катя Петрова

View previous topic View next topic Go down

Катя Петрова

Post by Катя Петрова on Sat 21 Jan 2017, 1:57 pm

Катя Петрова|22|Margot Robbie|Criminal"




- Помниш ли последният път, в който видя родителите си?
- Бях на 5. Казаха, че ще се върнат бързо. Отиваха до магазина за нещо. Вероятно за торта. Следващия ден имат рожден ден. Щяхме да го празнуваме семейно.
- Какво стана?
- Катастрофа. От полицията казаха, че някакъв луд изскочил на улицата. За да го предпази, татко направил рязък завой, при което се врязъл в друга кола. Всички починали на място.
- А после?
- Нямаше при кой да отида. Нямах баба или дядо. Бях съвсем сама. Отидох в дом за сираци. Никой не желаеше да ме осинови. Но и аз не се опитвах да се харесам на останалите. Исках биологичните си родители. Нищо друго.
- Защо започна да крадеш?
- Нямах друг избор. От дома не ни подсигуряваха с някаква работа след  като навършим пълнолетие. Не получих наследството си. Трябваше да оцелея някак. Тогава кражбата ми изглеждаше най-доброто нещо. Започнах да влизам в домовете на хората. Пари, дрехи... Взимах всичко, което смятах, че ще ми е нужно, за да оцелея. Но един ден всичко се промени. Не очаквах, че ще ме хванат. Беше доста по-силен от мен, но някак си успях да се измъкна. Имаше пистолет у себе си. Измъкнах го под носа му и го застрелях. Започнах да работя за себе си. Не след дълго открих своето призвание. Започнах да печеля добри пари. Хареса ми. Понякога ми ставаше жал за клетите хора... Затова когато убиех някого му оставях роза. Смъртта може би беше хубаво нещо.
- Ще ме оставиш ли да живея или и мен ще убиеш?
- Ти не си в листа ми с поръчките. Но не съм сигурна дали мога да ти се доверя. Дори съм сигурна, че ме подслушват благодарение на теб. Знам, че не си виновен, но не мога да се оставя. Не мога да те оставя да им кажеш как изглеждам. Съжалявам. Не си виновен ти, но не мога. Съжалявам.


Погледна в очите му за последен път. Нямаше страх. Явно бе готов. Не й  се искаше. Това може бе единственият човек, който успя да я заинтригува. Макар и да я бе излъгал, тя го харесваше. Преряза гърлото му. Тялото му се строполи на земята. Остави червената роза върху тялото му и го целуна почелото. Сбогуваха се и тя се измъкна през прозореца преди те да влязат.







*Понякога се представя за Анна
avatar
Катя Петрова
Admin
Admin

Posts : 61
Join date : 2014-08-03

https://onlinebookwormblog.wordpress.com

Back to top Go down

View previous topic View next topic Back to top


 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum