BG Top
BGtop
Log in

I forgot my password

Our team
Sophia BelovaAdministrator
Natalya BelovaAdministrator
Kazimir YakovlevAdministrator
Nikolay Romanoff.Administrator
Katia PetrovaAdministrator
Who is online?
In total there are 2 users online :: 0 Registered, 0 Hidden and 2 Guests

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 73 on Tue 17 Jan 2017, 10:59 pm

after a few days

View previous topic View next topic Go down

after a few days

Post by Катя Петрова on Fri 27 Jan 2017, 9:49 pm

Едно обаждане може да промени всичко. Само с натискането на зелената слушалка човек може да промени живота си.
Дмитрий Николаев. Той бе поредната й цел. Но този път беше по-различен от всички останали. Не трябваше да убива. Защо? Защо? Не можеше да стои просто така. Трябваше да действа. Искаше да усеща адреналина. Искаше да вижда лицата на жертвите си. Искаше на жертвите й да я облива.
Люберцы. Там се уговориха да се срещнат. Познаваше това място. Беше гонила много от жертвите си в този квартал. Повечето бяха клиенти на Николаев. Някои дори работеха за него. Мъже. Жени. Нямаше значение. А сега... Сега трябваше да бъде агент. Трябваше да се докаже на врага във вярност. Трябваше да убива всеки, който й беше показан. Но знаеше, че няма да се размине само с това. Знаеше, че той ще иска и нещо друго. И макар и да я беше гнус от самата мисъл, че трябва да се превърне в една от онези уличници, които презира.. трябваше да се докаже.
Часът на срещата беше обичаен. Всяка сделка се случваше вечерта. Тогава невежите се прибираха по къщите си, а нощните птици излизаха, за да направят града свой. Бандитите излизаха, за да върлуват. Някои убиваха, други зарибяваха младите с наркотици, а трети... Трети забавляваха мазните чичковци. Не разбираше младите момичета, които си лягаха с мъже, които са на годините на бащите им. Макар и да беше съвременна жена тази мисъл я караше да настръхне.
Луната и звездите се бяха скрили зад мрачни облаци. Единствено уличните светлинки придаваха живинка на града. Нямаше никой по улиците. Леденият полъх като че ли беше сварил всички неподготвени. Жени, мъже и деца се бяха скрили в уюта на дома си. Единствено проститутките бяха останали незадоволени от студа.
За последен път погледна телефона си, за да види точния адрес. Качи се в колата си и я подкара. Не отне много време, докато стигна до уговореното място. Все още нямаше и следа от Николаев. Нямаше нито кола, нито нищо. Сякаш й беше вързана тенекия.
Слезе от колата си и започна да обикаля около сградите. Може би я чакаше на друго място.
Луташе се. Луташе се из толкова познато място. Толкова познато, но и толкова чуждо. Имаше чувството,ч е всеки един момент ще се почувства като малко хлапе, изгубено след навалица. Всеки можеше да изскочи от тези тъмни улички и да я нападне. Макар и да не беше беззащитна, Катя бе и жена. Жена, която не може да се справи с мъж, колкото и силна да е. Жена, чиято психика може да поддаде само от една неприятна случка.
- Ето го! - тръгна към силуета. Тежка въздишка се изплъзна от устните й. - Господин Николаев, аз съм Катя Петрова. Каква ще е вашата първа заръка?
avatar
Катя Петрова
Admin
Admin

Posts : 61
Join date : 2014-08-03

https://onlinebookwormblog.wordpress.com

Back to top Go down

View previous topic View next topic Back to top

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum