BG Top
BGtop
Log in

I forgot my password

Our team
Sophia BelovaAdministrator
Natalya BelovaAdministrator
Kazimir YakovlevAdministrator
Nikolay Romanoff.Administrator
Katia PetrovaAdministrator
Who is online?
In total there are 4 users online :: 0 Registered, 0 Hidden and 4 Guests

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 73 on Tue 17 Jan 2017, 10:59 pm

Presidential Suite

View previous topic View next topic Go down

Presidential Suite

Post by Пчьолкин on Thu 19 Jan 2017, 6:17 pm

ARARAT PARK HYATT HOTEL, MOSCOW

4 Neglinnaya Street
Moscow,  Russia, 125009
Tel: +7 495 783 1234

Presidential Suite

интериор:




Вярно, че да станеш на 27 не е кой знае какво събитие, но Бригадата предпочиташе да празнува всяко подобно събитие като за последно. Александър използва малко връзки и заедно с Космос наеха Президентския апартамент на хотел Арарат Парк Хиат в центъра на Москва за рожденния ден на Виктор. Петимата приятели от детинство влязоха в луксозните помещения късно вечерта, към 22:30, а вътре вече ги очакваше група елитни компаньонки поръчани лично от Тамара Ильина. Е това се случи в петък 13-ти, малко преди навечерието на самото събитие. От тогава се изляха десетки литри водка и шампанско, изяде се черен харвер от белуга с кофите и бяха съблечени не една и две "невинни" девойки. Музиката из апартамента не спира вече пети ден. Умората в очите на Бригадата започваше да си личи. На няколко пъти всеки от тях ги затваряше за по няколко минути без рожденника, той поемаше с пълни шепи. А и чакаше. Подаръка на Витя, е той бе дълго обмислях от момчетата. Част от него той получи преди няколко часа тази нощ, на мекото легло. Стройна блондинка с изящни форми, способна да направи с тялото ти такива неща, за които никой мъж не можеше и да си поредстави.


Виктор отвори очи. Явно бе задрямал след няколкочасовия акт. Главата му все още се виеше. Но всеки руснак знае, че най-доброто лекарство за махмурлук е водка и кисела трушия по възможност сервирана на голото тяло на знойна девойка. Пчьолкин забеляза различни части от облеклото си из цялата стая. Погледна надолу, а мъжкото му достойнство неуспешно се криеше зад малка част от копринения чаршав. Русия мъж се надигна леко в леглото разтърквайки все още очи. Гледката пред него бе за милиони долъри. Сексапилното голо тяло с префектни извивки на блондинката за секунди накараха малкия господинчо да се покаже изпод чаршафа готов за поредна доза удоволствия. Витя облиза устната си предизвикателно и в съзнанието му започнаха да се въртят различни предизвикателни пози. И точно тогава той се загледа. Девойчето бе застанало до телевизора и ровече из оставения на масичката там портофейл. Това му се случваше за първи път. Тамара винаги е искала да се плаща след края на събитието, за да е сигурна че всички клиенти са задоволени, а и че момичетата и' са добре. Но явно блондинката искаше да искара нещо допълнително. Не че това пречеше на Виктор. Но той все още беше възбуден и не беше приключил с това тяло.
- Толкова ли зле се представих, че не стига че не искаш втори рунд, ами и ще си тръгнеш без едно "Чао".
avatar
Пчьолкин

Posts : 51
Join date : 2017-01-18
Age : 27
Location : Moscow

Back to top Go down

Re: Presidential Suite

Post by Скайлър К. on Fri 20 Jan 2017, 1:27 pm

Беше приятна нощ, не можех да го отрека. Но на думата на пияни руснаци не можеше да се разчита. Само защото бяха част от обкръжението на Белови бях допуснала грешката да сваля гарда и да не си поискам парите предварително... Груба грешка. В момента всички до един бяха мъртво пияни, а аз нямаше да си тръгна без сумата, дори щом се налагаше да си я взема от рожденника.
Погледа ми се плъзна по спящия мъж докато преравях портфейла му. Щях да им се обадя по-късно да ги информирам, че съм си взела дължимото, но сега нямаше смисъл да го будя, а и едва ли щях да успея след толкова алкохол, колкото беше изпил. Още не можех да повярвам, че бяхме успели да правим секс след партито.
- Толкова ли зле се представих, че не стига че не искаш втори рунд, ами и ще си тръгнеш без едно "Чао".
-Оо, ти си буден. Не те обирам, не се тревожи, можеш да си вземеш парите от приятелите ти. - Не се притеснявах от факта, че го пребърквам, нямаше да взема и рубла повече от договоренето, а и парите си бяха мои. Не правех нищо нередно. Все пак не ми беше приятно да ме гледа гола, дори и след снощната вечер, така че побързах да се вмъкна в роклята си. - Представи се добре. - Факт, който не можех да отрека. Няколкото презерватива го доказваха. - Но на мен ми е време да тръгвам, така че със сигурност няма да има втори рунд. - Намигнах му чаровно. - Все пак ако някой път решиш - знаеш как да ме намериш. - Взех си последните банкноти и понечих да затворя портфейла, когато две малки снимки изпаднаха от вътре. Едната явно беше негова, но виждайки втората усмивката ми замръзна. Пръстите ми бяха изтръпнали от ужаса, който усещах да просмуква в костите ми, докато обръщах гърба на снимката.
"На Павел Пчьолкин. Това е дъщеря ни, Катрин. Реших, че трябва да я видиш поне веднъж.
Е."
-КАКВО ПОДЯВОЛИТЕ Е ТОВА?! - Хвърлих снимката върху него и го погледнах шокирано.
avatar
Скайлър К.
Criminal
Criminal

Posts : 103
Join date : 2014-12-18

Back to top Go down

Re: Presidential Suite

Post by Пчьолкин on Sat 21 Jan 2017, 2:31 am

- Как какво е това? Снимка. - Вярно, че е пиян, но защо го пита подобно нещо? Той не е чак такъв идиот. Погледите им се срещаха и разминаваха неколкократно, а Виктор продължаваше да се чуди какви чувства крещят очите и'. Ту беше ярост, ту изненада, ту уплаха. Една малка снимчица на дребничко русоляво момиченце в неговото портмоне, а тя да реагира така? Пчьолкин не проумяваше настоящата ситуация. Дали не бе възможно тя да знае кой е на снимката? Да познава сестра му Катрин? Неее! Това е невъзможно. Откъде би могла. - Снимка на сестра ми Катрин. Единственото нещо, което може да ми помогне да я намеря. - Очите на русокоската се разшириха още повече при неговите последни думи. - А ти защо питаш!? Да не би да си я виждала преди години? Според думите на покойния ми баша, сега трябва да е на около двадесет и пет. - Витя седна в леглото и се покри от кръста надолу. Разговора ставаше все по-сериозен, а и вече му се отщя. - Слушам те! Защо ми държиш такъв тон за нещо подобно? Казвай какво знаеш! Ако искаш мога да ти платя за информацията. - С леко притворени очи прокара десницата си по цялото си лице, продължи през косата и я спря на тила си. - Няма да ми е за първи път. - Виктор сведе глава леко унил. Гледайки го отстрани не можеше да се долови и грам алкохол. Мисълта, че има по-малка сестра някъде там и той все още не може да я намери не му даваше мира през последните четири месеца. Какво ли минаваше през главата и' в този момент? Дали и тя знаеше за него? Дали го търсеше? Или пък не искаше да бъде намерена и затова той се затрудняваше толкова дълго? Обикновенно откриваше хора до седмица две. Но Катрин, сякаш умишлено се криеше от света, от него. Това бе най-големия му страх. Че може би сестра му знае за него, но не иска да имат нищо общо и затова продължава да бяга от него. - Не че има някакво значение колко ще похарча, стига да я намеря най-накрая.
avatar
Пчьолкин

Posts : 51
Join date : 2017-01-18
Age : 27
Location : Moscow

Back to top Go down

Re: Presidential Suite

Post by Скайлър К. on Sat 21 Jan 2017, 3:17 am

-ВИЖДАМ, ЧЕ Е СНИМКА!! - Не трябваше да крещя и да си изпускам нервите точно в момента, но не можех да се сдържа. Затворих за миг очи, за да проясня главата си и да вкарам емоциите си в ред. Това трябваше да бъде някаква шега... Някаква нелепа, глупава шега. Или Мосад ме бяха намерили и открито ми се подиграваха. Ама много открито. Не... Те не действаха така. Ако ме бяха намерили или вече щях да съм го разбрала и да съм изчезнала или вече щях да съм мъртва. Ако имах късмет.
Очите ми не се откъсваха от снимката, която бях хвърлила. Добре де... Момиченцето приличаше на мен. И това беше рожденното ми име... И майка ми се казваше Екатерина... Но това не значеше нищо. Можеше да е просто съвпадение. Смешно, нелепо, глупаво съвпадение. Все пак какъв беше шанса току що да съм спала с брат ми?! Вътрешният ми глас усилено протестираше срещу идеята това да е вярно. Погледнах мъжа в очите и поклатих глава.
-Не ти искам парите. Не знам нищо за момиченцето на снимката, още по малко пък да знам къде е. Заприлича ми... някого. Но съдейки от думите ти, че в момента трябва да е над двайсетте... Не мога да ти помогна. - Лъжата беше излязла от устата ми съвсем незънателно, явно в резултат от твърде много ми опит в създаването на фалшиви истории. Знаех, че нищо не би ме издало, познавах се, а годините прекарани с израелците ме бяха научили да съм съвршенната лъжкиня. Не знаех какво друго да му кажа. Изглеждаше наистина обсебен от идеята да намери момичето на снимката, но съзнанието ми напълно отхвърляше идеята това да бъда аз. Беше безумно. Беше невъзможното съвпадение.
-Съжалявам за не особено приятното събуждане. И че не мога да ти помогна с търсенето, но ти пожелавам успех. - Взех чантата и вече нямах търпение да се разкарам от този апартамент. - Надявам се да си прекарал вечерта добре, аз се забавлявах, макар определено да не работя така по принцип. - Усмивката ми изглеждаше перфектно искрена. - И късмет с изтрезняването.
avatar
Скайлър К.
Criminal
Criminal

Posts : 103
Join date : 2014-12-18

Back to top Go down

Re: Presidential Suite

Post by Sponsored content


Sponsored content


Back to top Go down

View previous topic View next topic Back to top

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum