Преди няколко дни

Въпреки че, Саша отдавна беше престанал да се занимава с мафията, от време на време хвърляше по едно око да види как вървят нещата. Нещата, които чуваше напоследък не звучаха никак добре. Бяха се устремили стремглаво към дъното. Една много важна поръчка беше на косъм да се разпадне. И всичко това идваше от сляпата ярост на Михаил, която вече напълно замъгляваше съзнанието му. Колкото и да не му се искаше трябваше да отиде и да поговори с брат си, въпреки че знаеше какъв отговор ще получи, но не можеше повече да седи и да гледа как се самоунищожава.
Белов не се колеба дълго време на къде да отиде. Знаеше, че ще го открие в офиса, от момчетата знаеше, че се прибира вкъщи много рядко. Изчезването на София го беше съсипало, въпреки че той никога нямаше да си го признае. Всичко свързано с нея го изяждаше отвътре и това трябваше да престане. Трябваше да продължи живота си и да престане да живее за миналото.
Александър влезе в двуетажната къща, която Белови ползваха за нещо като офис. Откри го в една от стаите, гледаше в някакви документи, а до тях седеше чаша и бутилка с уиски.
- Михаил. До кога мислиш да продължаваш така?
Миша се стресна в първия момент, защото не го беше забелязал да влиза. Вдигна поглед от документацията и се облегна на стола.
- Каква изненада да те видя тук, братко - каза Михаил с ироничен тон.
- Кога мислиш да се вземеш в ръце и да престанеш да вършиш глупости? Погубваш себе си и завличаш хората около теб заедно с теб.

Мрак обгръщаше офисът на Белови, а тишината беше осезаема. Всички служители вече си бяха тръгнали. Всички без Михаил Белов. Той седеше кротко на бюрото си с чаша уиски, загледан в празнината. За какво мислеше ли? За нищо. Просто пиеше. Не беше нещо ново за него. Правеше предимно това последните месеци. Е освен, когато не крещеше на някое от момчетата, защото не си е свършило работата като хората, а това се случваше често напоследък. Да, определено той не беше добра компания, но не му пукаше особено. Другите трябваше да го изтърпят такъв или да си заминат..както беше направила София. Не, той отказваше да мисли за нея. Тя не го заслужаваше. Тя беше избрала да изчезне, вместо да остане и да се бори, затова вече не значеше нищо за него. Или поне така твърдеше Белов, макар тя всяка вечер идваше в сънищата му - красива, усмихната и нежна както едно време. Всъщност не. Това не бяха сънища. Това бяха кошмари, които го държаха буден, които го пращаха в леглото на поредната проститутка, която не можеше да задоволи жаждата му така както само една жена можеше. Не! Нямаше да мисли за нея!Вместо това щеше да пие! Поредната щедра глътка, която отпи му напомни, че скоро време щеше да изпадне в несвяст на бюрото си. Е нямаше да е изненада за момчетата. те вече бяха свикнали да го намират заспал в офиса, но не задаваха въпроси. В началото се опитваха да се шегуват  с него, че му е нужна женска ласка, но след няколко разбити носове разбраха, че шефът им не би търпял подобни шеги, затова престанаха и се постараха да бъдат по-ниски от тревата, когато той беше наблизо.
Още една глътка, още една стъпка към безпаметността. Рязко отваряне на вратата. Михаил вдигна незаинтересовано поглед.
- Каква приятна изненада. - промърмори той.  Иронията му беше осезаема. Не се интересуваше от това, което брат му имаше да казва, затова просто го погледна с празен поглед, а думите на Александър просто преминаха покрай ушите на Михаил без да оставят трайна следа в опиянения му мозък, а само отвърна остро - Какъв ти е проблема?

Погледът му беше празен и безразличен. Това вбеси Саша още повече. После Наталья се чудеше защо Саша вече не харесваше София. Беше превърнала Михаил в развалина. Беше убило всичко в него. Нямаше капка живец в него. Саша не може да го гледа такъв, никога не е бил такъв. Когато бяха малки, нямаше сила на света, която да му затвори устата, и беше един от най-жизнерадостните хора, които познаваше. Истина е, че и той се държеше отвратително с нея, но нямаше право да го напуска така. Трябваше да му даде поне някакво обяснение. Не че той щеше да я пусне да си тръгне, но това си беше нож в гърба. Това беше един от най-честия му спор с Наталья. Трябваше да я доведе тук сега, за да види какво има предвит Саша.
Това не беше брат му, това беше някой непознат, който Белов не искаше и да се запознава. Трябваше да направи нещо по въпроса. Трябваше да му влее малко акъл. Трябваше да продължи. София нямаше да се върне, дори и да се върнеше в Москва, нямаше да се върне при Михаил това беше ясно. Беше приключило и загубено в миналото. Трябваше да го зарови и да продължи. Да води нормален живот.
- Михаил, ако искаш изпий цялото уиски на света. Това няма да я върне. Вземи се в ръце и продължи живота си. - Саша въздъхна и продължи. - И групировката си я обърнал с краката нагоре. Всичко се проваля. Загубихме достатъчно сделки. Мисля, че ти трябва малко почивка.
Щеше да е най-добре, ако Михаил се оттегли за малко . Тук щеше да се побърка. Щеше напълно да изгуби разсъдъка си. Александър щеше да поеме щафетата за колкото време му беше нужно на Михаил да се съвземе поне малко и да започне да мисли трезво.

- Точно това смятам да направя. - засмя се Михаил, но в смехът му липсваше емоция. Той надигна чашата си и изля останалото уиски в гърлото си. То го опари порядъчно, което накара Белов да се усмихне. Без да обръща внимание на брат си, той посегна към бутилката и напълни щедро чашата си за пореден път. Понякога дори се чудеше защо използва чаша. Беше си пълна загуба на време, при положение, че спокойно можеше да надигне бутилката и да пие от нея. Така или иначе не го правеше за удоволствие. Вече нямаше неща, които да му доставят удоволствие. Всичко беше изчезнало преди две години. Или преди повече. Вече не беше сигурен.
Мислите на Михаил го държаха зает и той спокойно игнорираше брат си, посвещавайки цялото си внимание на уискито, докато последните думи на Александър не достигнаха съзнанието му и го накараха да настръхне.
- Изхвърляш ме? Изхвърляш ме от групировката, която сме създали двамата? - попита той с невярващ глас. Собственият му брат го предаваше. Не кой да е, а неговата кръв. Това не беше очаквал. - Кой ти даде тази идея? Космос, който беше готов да лази в краката на София. Или жена ти? тя беше нали? Тя иска да ме изхвърлиш, защото София с болния си мозък й е разказал какви ли неща глупости за мен. - попита той и се надигна от мястото си. Алкохолът вече си казваше думата и Белов се олюля на краката си, но въпреки това успя да пристъпи напред, опитвайки се да изглежда заплашително, макар и да знаеше, че това би подействало на всеки друг, но не и на брат му.

Саша наблюдаваше действията на Михаил. Напоследък не си спомняше ден, в който да го е видял трезвен. Той гниеше отвътре и отказваше да възприеме какво се случва около него. За това и бяха проблемите в групировката. Такива решения не се взимаха на пияна глава. Беше загубил умът си напълно. Не можеше да го познае. Не можеше да повярва, че това е брат му. Никога не си бе и помислял, че ще го види в такова състояние. Отново напълни чашата си и отпиваше по малко глътки. Беше много пиян, от тук усещаше мирисът му.
Михаил побесня. Тонът му беше яростен и безчувствен. Отново не го беше разбрал правилно и сигурно нямаше и да го разбере. Той си знаеше неговото. Саша знаеше, че беше трудно да го накара да си почине малко. Да избистри умът си, въпреки че надали щеше да е голямо пречистване, ако не брояхме спиртните напитки
- Михаил престани да крещиш и седни обратно на стола, защото ще се прибиеш. Лакатушкаш се като пингвин. - нямаше как да не забележи пиянското поклащане на брат си, като се има предвит, че той не се предаваше лесно. - Никой не те е изгонил от никъде, просто искам за малко да си починеш, да си далеч от работата, за да си подредиш мислите, да ти се избъстри малко ума. И моля те престани да се наливаш.
Надяваше се този път да има по-нормално реакзия от страна Миша, но вече не беше сигурен какво да очаква от него. Беше непредсказуем.

Очите на Михаил продължиха да святкат гневно и той пренебрегна думите на брат си, правейки още няколко крачки към него. Умът му беше замъглен от огромното количество алкохол, което беше изпил, но това не му пречеше. Ако се налагаше щеше да разбие носа на Саша, нищо че бяха братя. Никой нямаше право да разговаря така с Белов. Никой!
- Мислите са ми наред. Няма нужда да си взимам почивка от никъде. Групировката е добре. Не е мой проблема, че ти си прекалено зает с малката си женичка и театъра, който играеш като политик, който иска да помогне на хората. - при последите си думи Миша се засмя, но смехът беше студен. Той направи още няколко крачки и се взря в Александър вдигайки бавно ръката си, с която посочи вратата.
- Напусни офиса ми. Не съм те канил тук и не се нуждая от глупавите ти съвети. - каза той твърдо, след което се завъртя на петите си и се  приближи към бюрото си, за да вземе отново чашата си. С лекота игнорира брат си отново, посвещавайки цялото си внимание на уискито, макар че с нетърпение се ослушваше да чуе захлопването на вратата. Искаше да остане сам и никой да не се опитва да му налага мислите си. Или не сам. Може би щеше да се обади на Тамара и да си поръча компания. Кой знае, може би този път щеше да се справи по-добре и момичето, което изпрати, да не е разговорлива глупачка.

Думите на Саша породиха нова вълна гняв у Михаил. Напоследък каквото и да му кажеш за него винаги не беше правилно и винаги някой му беше виновен. Той продължаваше да се лакатушка към Саша, опитвайки се да бъде заплашителен.
- Не мислите ти въобще не са си наред. Ти си напълно полудял. Постоянно си пиян. И не нищо с групировката не е наред! Едни от най-важните сделки пропаднаха, защото си правиш каквото искаш и защото въобще нищо вече не те интересува. До кого ще продължаваш така.
Нервите на Александър вече не издържаха. Михаил да не си мислеше, че беше единственият, който може да крещи и да заплашва. Саша не го беше страх от него. Беше негов брат и ако се налагаше щеше да го поступа, за да му дойде акъла.
- Аз и моите глупави съвети няма да ходим никъде. Не си мисли, че можеш да ме изгониш така лесно.
Белов отиде при брат си и изтръгна чашата от ръцете му като я запрати на пода. Мирисът на уиски веднага изпълни стаята, а малки парчета стъкло се разпръснаха навсякъде. Нямаше да остави брат си да продължава да се налива и да съсипва всичко, което бяха изградили заедно и най-вече самия себе си.
- Също така пропусна да кажеш, че съм зает и с това да ти ходя по гъза и да оправям кашите, които не пропускаш да сътвориш всяка следваща минута.

Парчетата от чашата се разпиляха навсякъде, а уискито заля листовете по бюрото на Михаил. Той наблюдаваше това сякаш на забавен каданс. Никой до сега не си беше позволявал да се държи в офиса. В неговия офис! Той бавно вдигна поглед към брат си, който продължаваше да говори, но думите не можеха да достигнат до замъгления от алкохол мозък на Михаил. Ушите му бучаха от бушуващия във вените му гняв И преди да се усети, юмрукът му вече летеше към лицето на Александър, уцелвайки го безпогрешно точно в носа. Чу се изпукване и Белов силно се надяваше да е счупил носа на брат си. Той си го заслужаваше. Беше дошъл неканен в офиса му и беше започнал да му чете лекции за морал. Александър да чете лекции за морал на Михаил. Нямаше право. Той беше виновен за всичките проблеми. Той и онази курва Лена Елисеева. Тръпки от погнуса мина през тялото на Белов само при спомена за това име. Една малка курва накара брат му да се държи като кретен, а след това да бъде обвинен в убийство, което ги изпрати за няколко години далеч от Москва, далеч от София, и позволи на онзи нещастник Николаев да провали живота и брака им. Точно така! Александър беше виновен! А след това си намери нова малка женичка и заживя перфектния си живот, без да му пука, че е провалил този на другите и с цялата си наглост идваше тук да прави забележки и да се прави на безгрешен.

Личеше си, че Михаил побесня от действията на Саша. Той беше свикнал всички да се съобразяват с него, но все някой трябваше да му се опълчи и да го накара да помисли над това, което прави. Всички бяхме загубили нещо, но никой не се държеше като него. Държанието му граничеше със самоубийство. А и не нараняваше само себе си. За всичко беше виновна София. Тя предаде доверието му, като си тръгна и взе и последният останал разум на Михаил.
Александър нямаше много време да размишлява, защото в следващия момент усети пареща болка върху лицето си. Хвана се за носа и ръката му се оцвети в алено-червено. Беше му счупил носът. Ударът го замая за момент, но бързо се усвести. Не очакваше брат му да стигне до там. Но какво ли се учудваше? В него вече не беше останала никаква човечност. Само гняв и злоба. От това беше заобиколено ежедневието му. Всяка друга емоция му беше чужда.
Белов сви ядно юмруци. Изчака зрението му да се избистри и отвърна на удара. Неговият удар не улуци носът му, а брадичката. Надяваше се да не му беше счупил челюстта. Все пак той не беше като брат си. И той не беше такъв. Но за съжаление в момента имаше само един единствен човек, който можеше да достигне до предишния Михаил и това беше София, която си би шута и изчезна в дън земя.
- До тук ли трябваше да стигнем?