If you know someone's fear, you know them.

Flame and shadow.

One cannot exist without the other.

„Скъпи родители,
Връщам се в Москва. Преди случката имах предложение да работя в администрацията на университета,смятам че товаще ме разсее.Всички са наясно, че след случилото се нищо не е същото. Имам нужда да се оправя, да върна съзнанието си към старото му състояние. Вие поемате кантората, а аз ще изпълня последното желание на дядо ми, а именно да продължа да уча за адвокат. Знам, че сте против връщането ми, знам че искате да сте до мен, но през това трябва да мина сама, сам сама.Обичам ви. Всичко ще е наред...скоро.
С обич Елена.“


Оставяш малкото писмо в кухнята където родителите ти да го видят. После взимаш целия си багаж, слагаш го в багажника на таксито и тръгваш към летището. Време е да се върнеш там, където половината ти живот премина, а именно в Москва. Спомняш си когато за първи път се качи на самолет сама, за да стигнеш до новия си дом. Пътуването бе три часа, но ти се струваше по-дълго. Сега ще е същото, усещаш го. Най-близкият ти човек, умря в ръцете ти и ти не успя да сториш нищо. Но сега отиваш там където започна всичко, с една цел -  да изпълниш последното му желание. Гърдите ти горят от болка, сълзите ти се опитват да излязат, ала някак нещо ги спира, дори ти не знаеш какво е. Качваш се  в самолета и заемаш мястото си. Отваряш книгата, която той ти подари за Коледа и виждаш вътре ваша снимка. Засмиваш се тежко и се вглеждаш в нея за кратко.

Преди да се усетиш вече си в Москва. Самолета каца и е време да се върнеш към нормалния си живот, знаеш че ако сега спреш...ще изпаднеш в една дупка, от която никога няма да излезеш. Слизайки от самолета там те чака най-добрата ти приятелка, която те посреща усмихната. Прегръща те  силно, а в очите й виждаш сълзи от радост и тъга, знаеш че го съпреживява. И двете бяхте 12-годишни, когато дойдохте в Москва за да учите. И сега 11 години по-късно продължавате да сте приятелки...

елена азаров.23.others.студентка по право.©