BG Top
BGtop
Log in

I forgot my password

Our team
Sophia BelovaAdministrator
Natalya BelovaAdministrator
Kazimir YakovlevAdministrator
Nikolay Romanoff.Administrator
Katia PetrovaAdministrator
Who is online?
In total there is 1 user online :: 0 Registered, 0 Hidden and 1 Guest

None

[ View the whole list ]


Most users ever online was 73 on Tue 17 Jan 2017, 10:59 pm

Скритата къщичка до реката

View previous topic View next topic Go down

Скритата къщичка до реката

Post by Екатерина Ивашков on Tue 26 Sep 2017, 5:36 am

avatar
Екатерина Ивашков
Leader
Leader

Posts : 5
Join date : 2017-09-26

Back to top Go down

Re: Скритата къщичка до реката

Post by Екатерина Ивашков on Tue 26 Sep 2017, 6:01 am

Екатерина огледа с недоволство малката къщичка. Не харесваше това място и никак не й беше приятно да идва тук, но някои неща трябва да стават далеч от любопитните погледи в града. Не че нямаше подобно място и в центъра. Просто това беше много по-забутано и недостъпно, като съвсем не подсказваше какво се крие вътре. А ако някой случайно успееше да избяга, нямаше къде всъщност да се скрие. Пустощта ги обгръщаше.
На пръв поглед бе малка съборетина и отвътре не изглеждаше по-добре, но ако човек минеше през скритата стоманена врата на пода, щеше да се озове в добре оборудвано подземие с изключителна охранителна система. Помещението имаше три килии, оборудвани единствено с тоалетни чинии, които целяха да пощадят чувствителното й обоняние, а не да осигурят някакъв комфорт. И все пак, когато слезе долу, завари пленницата си извън килиите, завързана здраво за един стол с няколко едри момчета от двете й страни. Плат покриваше очите й, както и запълваше устата, но това не попречи на Катя да я огледа добре.
- Сигурен ли си, че е тя? – попита рязко жената, като се обърна към един от най-доверените си хора.
- Напълно! – отговори той без да се запъне дори за секунда.
- Добре – кимна одобрително, а после отново се обърна към момчетата, които я пазеха – Развържете очите й!
Заповедта бе изпълнена на секундата, но мъжете останаха напрегнати около нея, сякаш не бяха освободили само зрението й. Първото впечатление на Ивашков бе, че очите й бяха красиви, въпреки ясно изразените следи от удари, които със сигурност щяха да останат дълго върху лицето й. Може би момчетата й бяха малко по-грубички, отколкото се беше наложило, но това не задейства никакви емоции от сорта на вина и съчувствие в нея. Те не й бяха така познати, както преди.
- И устата! – тук леко се запънаха и се спогледаха един друг, сякаш знаеха някаква тайна. Това я подразни изключително много, главно заради неподчинението им – ВЕДНАГА!
avatar
Екатерина Ивашков
Leader
Leader

Posts : 5
Join date : 2017-09-26

Back to top Go down

Re: Скритата къщичка до реката

Post by Саня Ревская on Tue 26 Sep 2017, 6:30 am

Саня си беше доста опърничева личност. Обичаше да рискува. Или всичко или нищо. Все пак не стараха я беше довел до тези висини. Много хора потрепваха само като чуеха името и. Обичаше да се гаври с хората, които не знаеха как да разговарят с нея. Ревская е изключително алчна и надменна личност, което в някой случай може да и изиграе и лоша сега. Като този неудобен за нея момент. Не беше нещо, което и се случваше за първи път. Все пак си позволяваше прекалено много волности, и беше нормално по някой път плановете и да се провалят заради прибързаните й и импулсивни действия. Това също беше един от многото и недостатъци. Първо действаше и тогава мислеше, дори даже не се затормозяваше и да го мисли. Просто седеше като страничен наблюдател и чакаше да настъпи решаващия момент на истината. Дали и е минал номерът или не. Този път клонеше към не, въпреки че тя все още държеше стоката им и нямаше намерение скоро да я върне. Искаше да си поиграе с нервите им още малко, а това тя го умееше най-добре.
Трябваше да се проведе среща, при която Саня уж щеше да получи още пари за пратка, която вече трябваше да е заминала. Да наистина имаше усложнения, но не бяха на цената, която Саня им беше поставила. За нея винаги можеше и още. Никога нищо не и беше достатъчно. Така наречената им главатарка отново не се появи лично на срещата, а дойдоха нейните горили, за да поступат Саня и да я заведат на разходка в гората. Това много я забавляваше. Тя не обичаше да ходи с много охрана, с повечето маймуни се справи сама, но все пак колкото и да беше опитна, те бяха повече от нея. Последва познатата процедура и скоро се озова върху един стол, завързана и опакована отвсякъде. Явно беше успяла да всее респект в момчетата. Успя да се убеди в този факт когато видя стреснатите им погледи когато шефката им каза да махнат превръзката от устните и, след като и бяха позволили да прогледне. Тя ги погледна със самодоволна усмивка и им намигно игриво. Всякаш им казваше "Не се тревожете. И вашият ред ще дойде". Трябва да призная, че жената срещу мен изглеждаше също толкова приятно колкото звучеше и гласът и:
- Приятно ми е най-накрая да се запознаем. Как така решихте да изкочите от сенките? Да не би най-накрая да се трогнахте какво се случва с бизнеса Ви мадам.?
Нотката вгласът и беше леко саркастична, погледът и обстойно обходи фигурата на жената срещу нея и несъзнателно кимна одобрително с глава. След това впери поглед в зелените и очи и и се усмихна с най-очарователната си усмивка.
avatar
Саня Ревская
Criminal
Criminal

Posts : 5
Join date : 2017-09-26

Back to top Go down

Re: Скритата къщичка до реката

Post by Екатерина Ивашков on Tue 26 Sep 2017, 6:47 am

Катя дълго я гледа, без да каже абсолютно нищо. Опитваше се да прецени съперницата си, но тя умело бе надянала безгрижната си маска, която очевидно момчетата й все още не бяха успели да пропукат. Това никак не й се хареса и много ясно обясни колебанието им от преди няколко секунди. Очевидно се надяваха, че тя няма да забележи провала им и бързо ще се оправи с Саня, но бяха много далеч от истината. Нямаше никаква изгода да я убива. Напротив, от това само щеше да загуби още повече. Разбира се, това в никакъв случай не означаваше, че възнамерява да играе по свирката й.
- Щеше ми се да се бяха срещнали при по-благоприятни обстоятелства – отговори й спокойно Ивашков, абсолютно пренебрегвайки хапливите й критики – Много ми е неприятно, когато някой успее да ме разочарова, още преди да съм имала честта да се запозная с него.
Разбира се, беше излишно да споменава, че при други обстоятелства те никога нямаше да се видят. Просто нямаше доверие на подчинените си, че ще се справят подобаващо със задачата, въпреки че Иван се бе доказал като верен и кадърен. В крайна сметка обаче те бяха просто мъже, а в главата на една жена можеше да влезе само друга. Мускулите не компенсираха липсата на стратегически умения у момчетата й. Можеше да са й много полезни с големите си тела, но сивото им вещество сякаш никога не го беше имало. Е, поне така бяха по-податливи на команди.
- Стол! – изрече само една дума и предмета се оказа до нея. Екатерина се отпусна спокойно, кръстоса дългите си крака и отново се вгледа изпитателно в жената пред себе си – Е? Къде е стоката ми?
avatar
Екатерина Ивашков
Leader
Leader

Posts : 5
Join date : 2017-09-26

Back to top Go down

Re: Скритата къщичка до реката

Post by Саня Ревская on Tue 26 Sep 2017, 7:03 am

Беше започнала да се съмнява, че ще се срещне с тази особа. За Саня хората, които оставяха работата им да се върши от друг човек, бяха.. ами.. жалки. Тя не можеше да си представи да изпрати някой друг да подготви детайлите по нейната работа. Тя движеше нещата, останалите хора окол нея наричаше хамали. И беше непоклатима в убежденията си. Именно за това обичаше да предизвиква подобен тип хора. Ревская успя да разгадае характера на жената срещу нея. Тя просто си мислеше, че и е под нивото да се занимава с тези неща, но тук беше сгрешила и Саня беше решила да я научи на едно две неща, които смяташе, че дори биха и се оказали полезни занапред.
Червенокосата не губеше самообладание, нямаше и как да го загуби. В затвора беше виждала и преживяла далеч по-страшни неща. Няколко удара не можеха да я повалят нито да нарушат желязното и спокойствие. Харасваше и, че опонентката и не и се даваше лесно и също запази самообладание. Попринцип след петата минута прекарана в компаията и, хората изпадаха в истерия. Беше натурален талант.
- Значи по това си приличаме - тя се засмя и продължи: - Приятно ми е все пак да се запознаем, Саня Ревская.
Държеше все едно са седнали на верандата през някой слънчев следобед и си бъбрят с чаша горещо кафе. Жената срещу нея не беше никак глупава, личеше си, че е интелигентна и по маниерите и съдеше, че произхожда от добро семейство. Тя се настани на един стол срещу нея, а Саня плъзна предизвикателно поглед по краката и. И беше доста хубава жена.
- На сигурно място е, не се тревожи. - каза Саня съвсем спокойно, без никакво намерение дори да загатне местоположението и. И за това също се беше погрижила лично и само тя знаеше как да бъде намерена. - Виж там е проблема, че ако взимаше бизнеса си насериозно и се беше погрижила лично за нещата, всичко щеше да протече по друг начин. Не обичам посредници.
Ревская отново се усмихна и се опита да се намести колкото се можеше по-удобно на стола, въпреки всички въжета, които бяха омотали около нея, все едно, че беше хълк и с едно щракване на пръсти щеше да се освободи.
avatar
Саня Ревская
Criminal
Criminal

Posts : 5
Join date : 2017-09-26

Back to top Go down

Re: Скритата къщичка до реката

Post by Екатерина Ивашков on Tue 26 Sep 2017, 7:32 am

Въпреки, че лицето й не издаде раздразнение, Екатерина не остана особено доволна, че тази жена бе решила да я критикува. Тя можеше да има успешен бизнес и славата й да се носи като легенда, но двете бяха толкова различни, че Ивашков се отвращаваше от мисълта да прилича на нея. Външно можеше да е наистина привлекателна, но отвътре не представляваше никакъв интерес за нея. Просто едно надуто и некултурно хлапе, чиято уста трябваше сериозно да бъде изтъркана със сапун. И разбира се, да се научи да се обръща с уважение към хората. Особено към такива, която я държат в плен.
Катя кимна лекичко на едно от момчетата и докато той приближаваше една масичка на колелца, жената отново се обърна към „гостенката“ си.
- Ще бъда много по-спокойна, когато е при мен – отговори все още спокойно тя на единственият въпрос, който сама беше повдигнала. Не възнамеряваше нито да се представя, нито да обсъжда методите си на работа. Тя отдавна бяха решени и не подлежаха на промени – Затова ще те попитам отново. Къде е стоката ми?
Както можеше и да се очаква, не излезе нищо по-полезно от Саня. Тя упорито опитваше да поеме по друга посока, очевидно вълнувайки се повече от начина, по който Екатерина водеше собствения си бизнес. Е, това определено не й влизаше в работата, така че Ивашков не виждаше причина дори да я слуша. Прикова очаквателен поглед в момчето до подвижната масичка и внимателно проследи движенията му.
Първото, което направи бе да открие електрическия акумулатор върху масичката. Чак след това измъкна кофата, която стоеше на долния рафт. Водата в нея беше студена мръсна и стара, а парцала, който плуваше вътре бе в още по-окаяно състояние. Носеше острата миризма на загнило, която изпълни помещението, щом служителя й го извади. Без да го изцежда го разгъна, така че ясно да се види торбовидната му форма, след което светкавично го нахлузи върху главата на „гостенката“, секвайки поредната й хаплива реплика. Нахлузи губените ръкавици и след като хвана двата накрайника на дебелите кабели, почака поредното кимване от страна на шефката си, което разбира се не закъсня.
Щипките се впиха в мокрия плат и когато тока протече през тях, цялото тяло на червенокосата се разтърси. Изръмжа гърлено и трябваше да й се признае, че се държа много мъжки, но в крайна сметка успяха да изтръгнат стон и от нея. Екатерина се беше подготвила добре и макар да намираше историите за нея за преувеличение, не възнамеряваше да я подценява. Беше решила да започне веднага от тежката категория, като дори и така беше сигурна, че няма да се справи с нея веднага.
След няколко дълги мъчителни вълни на електричество, нареди мокрия парцал да бъде свален от главата й и се усмихна доволно на червеното й мокро лице, по което най-вероятно още усещаше електродите да подскачат.
- Не желая да те убивам – заяви най-накрая с някаква емоция, която можеше да мине за развеселеност – Така че просто ми кажи, когато си готова да ми отговориш. Не се притеснявай, аз съм търпелив човек и с удоволствие ще изчакам да се „почувстваш“ готова.
Дори не й даде време да отговори, а веднага кимна на момчето, което покри отново лицето й.
avatar
Екатерина Ивашков
Leader
Leader

Posts : 5
Join date : 2017-09-26

Back to top Go down

Re: Скритата къщичка до реката

Post by Саня Ревская on Tue 26 Sep 2017, 7:54 am

Ето че в ъгълчетата на изящните и очи припламна леко огънчето на раздразнението, което Саня очакваше с нетърпение. Много хора я мислеха за луда и никога не биха признали методите и за работа. Подлагаше се дори на мъчения, за да може да се увери в неща, които не я засягаха, но тя си имаше принципи и никога не ги погазваше. Дори и доставяше удволствие да види обърканите погледи на хората срещу нея. Играеше си със съзнанието им. Дори те самите не можеха да повярват и да осъзнаят какво са чули. Може и да беше луда, но методите и винаги работеха безотказно.
Скоро заскърца една малка железна количка. Класика в жанра. Ще се измъчваме. Само дано не са от старите и скучни методи, които всеки използва, защото бяха почнали да и стават вече банални. Тя прокара поглед върху парцала и акумулаторчето.
- Тук вече успяхте да ме впечатлите. Оригинално е, но като съдя по миризмата на парцала, после наистина ще се нуждая от един хубав душ.
Саня се засмя и търпеливо зачака своето наказание. Да си признае това може би беше едно от най-болезнените начини за подобен разпит. Електричество. Наистина не му беше фенка, но и много добре знаеше, че попринцип то се използва за финал. И все пак по един или друг начин жената срещу нея я ласкаеше. Явно беше проучила и знаеше за какво става въпрос, но бегло. Саня беше сигурна, че накрая няма да и се вярва защо я е прекарала през толкова много главоболия.
Трябваше да си признае, че успя да я разтърси, щом успяха дори да изтръгнат стон от нея, не беше от най-приятните и занимания, но беше спокойна, защото знаеше, че тъмнокосата няма как дая убие, ако наистина си иска стоката, а Ревская искаше да види колко далеч би стигнала и да изпробва и самоконтрола и. В такива ситуации най-лесно можеше да разгадае що за човек седи срещу нея.
Когато свалиха парцала червенокосата имаше време да и отправи една все така изящна усмивка, макар и малко по-мръсна и влажна. Все така с усмивка на лице Ревская зачака новата си доза адреналин.
avatar
Саня Ревская
Criminal
Criminal

Posts : 5
Join date : 2017-09-26

Back to top Go down

Re: Скритата къщичка до реката

Post by Екатерина Ивашков on Tue 26 Sep 2017, 8:14 am

Издръжливостта й беше впечатляваща. Въпреки очевидната агония, на която я подлагаха, червенокосата продължаваше да се усмихва нагло всеки път, щом сваляха платнената торба от главата й. Лицето й бе подпухнало, а по ъгълчетата на устните й бе избила пяна. Цялото й тяло беше плувнало в пот, за което Екатерина беше сигурна, макар и да не можеше да го види от тук. Но очите й … очите й имаха онзи огън в тях и макар трескав, погледа й беше достатъчно силен, за да й подскаже, че все още не я бяха пречупили. Друг фактор беше упоритото й мълчане по въпросите, които истински интересуваха Ивашков.
- Трябва да спрат – прошепна Иван, едва чувайки се от измъчения й вик – Няма да проговори! Рискуваме да я убият и …
- Искам си стоката! – процеди през зъби Екатерина, без дори да си прави труда да се обърне към него, за да го погледне.
- Тя няма да издържи! – настоя отново той – Ще се наложи да продължим утре.
- Не! Ще издържи още малко – отказа да се съгласи тя, въпреки съвсем ясно да осъзнаваше правотата на думите му. Знаеше, че той никога не би й говорил така директно, освен ако не го намираше за наложително – Вече закъснява с два дена. Времето е пари. Не възнамерявам да го губя!
- Ще загубиш много повече, ако не спреш навреме.
Хвърли му един укорителен поглед, но за разлика от другите момчета в помещението, Иван не трепна. Той държеше на думата си и макар никой да не му бе искал мнението, редовно се изявяваше като неин съветник. Мразеше, че е прав, но в комбинация с всичко останало в момента, направо изгаряше от желание да я убие, само за да се докато като командваща, а после да подложи и него на същото изпитание. Но както сам беше казал, можеше да изгуби много повече.
- Спрете! – заяви накрая и въздъхна недоволно. Момчетата оставиха шипките настрани и свалиха парцала от главата й, преди да направи един последен опит с нея. Ако не се получеше, просто щеше да премине към другите игри, които й беше намисли и не възнамеряваше да спре, докато не получи отговор или събеседницата й не изгуби съзнание. Колкото и дълго да се проточеше това – Ще пробваме ли отново с въпроса или предпочиташ малко да разнообразим?
avatar
Екатерина Ивашков
Leader
Leader

Posts : 5
Join date : 2017-09-26

Back to top Go down

Re: Скритата къщичка до реката

Post by Саня Ревская on Tue 26 Sep 2017, 8:35 am

Саня усещаше, че въпреки неплокатимият си железен характер, тялото и започваше да я предава. Усещаше отчаянието и безпомощността в действията на жената, която седеше срещу нея. Всеки път когато срещаше глуповатата и усмивка, тъмнокосата потрепваше от гняв, че Саня мълчаливо понасяше наказанията си. Искаше да я пречупи с такава упоритост, че Ревская лека по лека започна да проявява уважение към нея. Тя точно това искаше да види, решителност и непреклонност. Това търсеше у хората, с които възнамеряваше да работи. Нямаше как да си позволи да прати пратка от посредник. Прекалено дълго време беше градила всичко, за да го рискува за самолюбието на някого. Работеше само с хора, които идваха при нея лично. Всеки съмнителен клиент трябваше първо да спечели доверието и.
В пролуките от електрическото и наказание успя смътно да долови спора между тъмнокосата и мъжът, който седеше до нея като нейна сянка. Разпозна го от срещите им. Това явно и беше дясната ръка - Иван. Момчето за мръсната работа. Повишените хамали. Това успя да я убеди в нещата, които вече беше заформила в главата си като крайно заключение.
Ревская трябваше да си признае, че успя да я поизмори, тялото и наистина не беше в много добра форма. Тя отметна главата си, за да прогони лепкавите нахални кичури и си пое глътка чист въздух като заговори със спокоен глас и отново една ленива усмивка играеше по устните и.
- Вече мога да ти върна пратката. С едно обаждане до един час ще е тук. Когато се увериш, че е непокътната можем вече да я пратим към крайната и дестинация, всичко вече е уредено. Исках да знам, че мога да имам доверие на хората, с които работя, а сама разбираш, че това няма как да стане когато човекът се крие зад посредници. Вече имам доверие, че е безопасно да работя с теб.  
Саня се усмихна приятелски и зачака отговора на тъмнокосата. Ревская вече беше спокойна и чакаше търпеливо отовора на опонентката си. Със сигурност не очакваше този развой на събитията, но както спомена и преди малко тя беше човек, който трябваше да знае кой седи на отсрещната страна.
avatar
Саня Ревская
Criminal
Criminal

Posts : 5
Join date : 2017-09-26

Back to top Go down

Re: Скритата къщичка до реката

Post by Sponsored content


Sponsored content


Back to top Go down

View previous topic View next topic Back to top


 
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum