Roxane (Roxy) Ryker

Roxane (Roxy) Ryker|22|Police|FC: Crystal Reed


Кожа - снежна бяла каот сняг. Кехлибарени очи, които колкото любов, толкова и злоба могат да излъчват. Усмивката й е неповторима, а когато е истинска тогава се пригответе да бъдете поразени. Косата й е дълга и съвсем леко начупена. Тя е като излязла от някоя приказка, само че вместо да бъде принцесата, която да бъде спасявана тя е тази, която спасява животите на хората и се бори правосъдието да възтържествува. Рокси е инатлива и се бори докрай, за да постигне това, което иска.


Преди 6 години
- Опитвам се! - извика брюнетката разгневена. Така и не успя да получи желаното детство, което желаеше, защото трябваше да бъде като него, каот баща си. Трябваше да стане служител на реда и да се бори с лошите.
- Въпроса е там, че с еопитваш! Не се опитвай, просто го направи! - извика баща й. Беше й стигнало го гуша. Всеки ден едно и също. Никога не можеше да се похвали, че е била нормално момиче. Че е ходила в мола с приятелки или че е целувала момче. Не беше направила нито една глупост с която да се почувства поне малко свободна, а не като затворничка в собствения си дом.
Момичето сви юмруци и удари боксовата круша с всички сили, а след това последва и вълна от ругатни. Каква ирония само. Да живееш само с баща си, защото майка ти е решила да ви напусне. Той да те учи да не псуваш, а какво прави той през това време - абсолютно същото. Брюнетката не се изчерви от срам. Колкото повече отрасваше в мъжка компания - баща й и неговите колеги, когато се събираха, толкова по мъжка рана ставаше тя, макар че не искаше.

Преди 5 години
Най-накрая един нормален ден. За това желаеше Роксан от толкова дълго време и накрая го получаваше. Денят баща - дъщеря, който си бяха организирали с комисар Райкър й се отрази добре. Един ден без той да я тормози и да я обучава. Но не си мислете, че всичко върви по мед и масло. Да си дъщеря на полицай си крие и своите рискове.
Рокси и баща й бяха излезли в парка на малка разходка, а след това щяха и да отидат да посетят старицата, но тогава се случи. Черен микробус изскочи от някъде и маскирани мъже се изнизаха от проорците и започнаха да стрелят по тях двамата. Мъжът застана пред дъщеря си, за да не я улучат и не след дълго се сгромоли на земята, заедно с дъщеря си.
Седемнадесет годишната Роксан не знаеше какво се случва. За какво беше всичко това. Викаше баща си, но така и не получаваше отговори. Изниза се от под него и коленичи. Ризата на мъжа беше обагрена в червена течност и няколко дупки зееха. От очите на момичето капеха сълзи, но не можеше да направи нищо. Не знаеше какво да направи.

Днес
- Госпожице Роксан, засякохме ги. - оповести я униформеният и излезе от кабинета на Райкър. Момичето стана от удобното си кресло и пъхна пистолета в кобура си. Днес щеше да ги хване и да си отмъсти.
Всяка вечер сънуваше как убиват баща й. Но от онзи ден тя се бе променила. Не бе онова хленчещо изнежено момиченце. Беше се превърнала в безсърдечна корава машина. Не се интересуваше от това дали този, който вкарва в затвора е невинен или не. Дори и да се беше провинил с малко тя намираше начин да остане задълго зад решетките, на топло.
***
- Как можете да сте толкова недодялани?! - извика Роксан и изрита най-близкото нещо, което беше до нея. За пореден път беше изпуснала хората, които издирваше, заради три донъта. Ако се беше впуснала сама щеше да я сполети съдбата на баща й, но поне можеше да опита. Поне знаеше къде ще е следващата им среща и тогава щеше да действа - САМА.


- Ходила е на уроци по бойни изкуства
- Умее да борави както с пистолет, така и с лък

Да, за мен е. Мерси :)